Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Там сте, ако се чувате – казва им Банк и опитва да се отърве от махмурлука, като масажира слепоочията си.

Децата играят. Викат. Казват си къде са. Брит-Мари стиска бутилката бикарбонат, докато по повърхността ѝ се появяват вдлъбнатини.

– Тук съм – прошепва тя и ѝ се иска Свен да беше тук, за да му го каже.

Странно градче. И странна игра.

След края на тренировката всички се разпръскват. Падан се прибира у дома с баща си и камиона, а Сами взима Вега, Омар и Дино. Макс се прибира пеша, вървейки сам покрай шосето. Майката на Бен идва да вземе сина си. Махва на Брит-Мари и Брит-Мари ѝ махва в отговор. На връщане Банк мълчи и Брит-Мари решава, че не е удачно да предизвиква съдбата. Най-вече смята, че не е удачно да предизвиква бастун, който е бил в калта и в устата поне на един човек. Затова приема тишината.

Щом се прибират, Банк развива целофана от бирата и отпива право от бутилката. Брит-Мари отива и взима чаша и подложка.

– Все трябва да има някаква граница – казва тя решително на Банк.

– Ама че си мрънкаща вещица, някой казвал ли ти го е? – пита Банк.

– Няколко пъти – отговаря Брит-Мари и се сдобива с втората си истинска приятелка.

Запътва се към стълбите, но се спира, обръща се и пита:

– Каза, че баща ти е бил фен на „Тотнъм“. Бих искала, ако няма да те затрудни, да ми обясниш какво означава това.

Банк отпива от чашата си. Потъва в един стол. Кучето слага глава в скута ѝ.

– Ако си фен на „Тотнъм“, винаги даваш повече любов, отколкото получаваш – казва тя.

Брит-Мари свива пръстите на здравата си ръка около превръзката на другата. Определено ѝ се струва, че да обичаш футбол, е ненужно сложно.

– Предполагам, че с това искаш да кажеш, че са слаб отбор.

Устните на Банк потръпват в крайчетата.

– „Тотнъм“ са от най-лошия тип слаби отбори – почти са добри. Винаги обещават, че ще се представят фантастично. Карат те да се надяваш. Продължаваш да ги обичаш, а те продължават да измислят все по-изобретателни начини да те разочароват.

Брит-Мари кима, все едно това звучи разумно. Банк се изправя и констатира:

– В този смисъл, дъщеря му винаги е била като любимия му отбор.

Банк оставя празната бутилка на кухненския плот и без да ѝ се налага да използва бастуна си, минава покрай Брит-Мари и продължава към всекидневната.

– Бирата беше вкусна. Благодаря.

Тази вечер Брит-Мари седи на ръба на леглото си няколко часа. Изправя се и отива на балкона. Чака да види полицейска кола. После се връща на ръба на леглото. Не плаче, не е нещастна, всъщност по-скоро обратното. Чувства се почти въодушевена. Само не знае с какво да се захване. Като че не я свърта на едно място. Прозорците са излъскани, подът е изтъркан, балконските мебели са избърсани. Сипала е бикарбонат на пръстта в саксиите и бакпулвер на матрака. Със здравата си ръка разтърква превръзката, която скрива бялото петно, което пък преди това бе скрито от венчалната ѝ халка. В известен смисъл, посещението в солариума е постигнало желания ефект, макар и не така, както го бе замислила. Откакто пристигна в Борг, нищо не се случва така, както го е замислила.

За пръв път, откакто е тук, Брит-Мари наистина приема, че това не е непременно нещо лошо.

Когато на вратата се чука, Брит-Мари вече толкова дълго е чакала това да стане, че първоначално решава, че си въобразява. Но после се чука отново, а тя скача от леглото залитайки и се втурва надолу по стълбите като умопобъркана. Това, разбира се, е крайно нецивилизовано и изобщо не е типично за нея. Не е тичала по този начин, откакто беше тийнейджърка. Човек тича така, когато сърцето му изпреварва краката. Брит-Мари спира за миг и събира толкова разум, колкото може, за да оправи прическата си и да приглади невидимите гънки на полата си.

– Свен! Аз... – тръгва да казва още докато отваря вратата.

После спира. Задъхва се. Усеща как краката ѝ се подкосяват.

– Здрасти, скъпа – казва Кент.

„Милите момчета не бива да целуват красиви момичета“, казваше майката на Брит-Мари. Макар всъщност да имаше предвид, че красивите момичета не бива да целуват мили момчета, защото човек не може да е сигурен, че милото момче ще може да осигури на красивото момиче стабилно препитание. „Да се молим на Господ Брит-Мари да си намери мъж, който може да я осигурява, иначе ще свърши на улицата, нали я знаеш, няма никакви способности“, чуваше я Брит-Мари да казва по телефона. „Бог ми я прати заради греховете ми“, казваше още майка ѝ – по телефона, ако беше трезва, и направо на Брит-Мари, ако беше пила шери.