Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Благодаря, коуч. После ми кажи дали е станало, имам нужда от съвет. По дрехите на тия деца има такива петна...Човек би си помислил, че живеят по шибаните клони на дърветата.

Брит-Мари изчаква Сами да потегли заедно с Психо, след което отива в развлекателния център. Бикарбонатът премахва петната. Брит-Мари измива и няколко от кърпите и престилките на Някоя, въпреки че Някоя настоява, че няма нужда. Не че тя има проблем да остави Брит-Мари да ги изпере вместо нея, просто не смята, че имат нужда от пране. Двете провеждат кратък диспут относно това. Някоя отново нарича Брит-Мари „Мери Попинз“, а Брит-Мари отговаря ядосано, като нарича Някоя „мърлячка“. Това кара Някоя така да се разсмее, че дискусията приключва от само себе си.

Брит-Мари оставя „Сникърс“-а за плъха. Не го изчаква да се появи, понеже не иска да се налага да обяснява как е минал дейтът. Не защото знае, че плъхът би се поинтересувал, просто още не се чувства готова да говори за това. Затова се връща в пицарията и вечеря с Някоя, тъй като Някоя, изглежда, я е грижа за Брит-Мари или твърде малко, или твърде много, за да я попита.

Тази вечер Свен не минава през пицарията. Брит-Мари се усеща, че сърцето ѝ леко подскача в гърдите, а тя леко подскача в стола си всеки път, когато чуе звънчето на входната врата, защото не би я подразнило, дори ако Свен се появи по средата на вечерята. Но той така и не идва. Всеки път се оказва, че е влязло някое от децата. Накрая всички се събират, с изпрани фланелки, защото явно си имат някого у дома, който се грижи за тях.

Това все пак дава на Брит-Мари някаква надежда за Борг. Хубаво е, че тук още има хора, които оценяват важността на една изпрана футболна фланелка.

Децата се запътват към паркинга за тренировка, когато младежът се появява на вратата. Облечен е с хокейния анцуг, но баща му явно го няма.

– Какво, по дяволите, правиш тук? – иска да знае Вега.

Младежът заравя ръце в джобовете си и кима към футболната топка в ръката ѝ.

– Просто искам да играя.

– Можеш да си играеш в града! – изръмжава Вега.

Брадичката му увисва чак до едната му ключица, но той не отстъпва.

– Футболният отбор в града тренира в шест. Тогава играя хокей. Но видях, че вие тренирате по-късно...

Брит-Мари внезапно усеща, че трябва да защити решението си, затова казва:

– Човек все пак не може да тренира, докато се храни!

– Нито докато играе хокей – казва младежът.

– Залезът на боговете – казва Брит-Мари.

На Вега това ѝ омръзва и с лакти си проправя път покрай момчето.

– Тук не си добре дошъл, проклето богаташко синче. Така и така не сме толкова добри, колкото отбора в града, така че бягай при тях, щом ти се играе!

Той продължава да не отстъпва. Вега спира. Младежът надига глава.

– Дреме ми дали сте добри. Просто искам да играя.

Ето така стават отбор.

Разбира се, Вега първо изхвърча през вратата, а от устата ѝ излизат такива думи, каквито Брит-Мари определено не смята, че имат място в цивилизования свят, но Омар потупва леко момчето по гърба и казва:

– Ако успееш да ѝ отнемеш топката, те взимаме. Не мисля, че ще посмееш.

Младежът се втурва към паркинга още преди края на изречението. Вега му вкарва един лакът в лицето. Той се свлича на колене с разкървавен нос, но протяга крак и улавя топката като с кука. Вега пада и цялата се ожулва на чакъла, но веднага се обръща с войнствен поглед. Омар и Брит-Мари стоят на входа на пицарията. Той я сръчква и посочва въодушевено:

– Гледай сега с какъв шпагат ще му влезе Вега!

– Какво означава това? – пита Брит-Мари, но скоро разбира, тъй като Вега се втурва по игрището и щом се приближава на два метра от младежа, се хвърля напред с двата крака във въздуха, плъзгайки се по чакъла. Миг по-късно двамата се сблъскват и тялото на момчето описва бясно салто в мрака.

Ето как Брит-Мари разбира защо дънките на всички деца в Борг са скъсани. Вега се изправя и слага победоносно крак върху топката. Момчето се изтупва малко встрани и изчопля няколко остри камъчета от кожата на лицето си. Дрехите му имат алармираща нужда от бикарбонат. Вега поглежда Брит-Мари, свива рамене и изсумтява:

– Нищо му няма.

Брит-Мари вади списъка от чантата си.

– Мога ли да те попитам за името ти? – пита тя.

– Макс – казва момчето.

Омар посочва много сериозно първо Вега, после Макс.

– Вие, двамата, НЯМА да сте от един отбор, когато играем на две врати!

После децата тренират идиота. Играят на две врати. И са отбор. Сами го няма, за да освети терена с колата си, но там има друго превозно средство със светнати фарове. Това е камион, покрит с такова огромно количество ръжда, че не е ясно как изобщо е могъл да ръждяса толкова, дори да е съществувал още от зората на камионите. Вътре седи Карл. Брит-Мари отива до пицарията, а щом се връща, му носи кафе. Той кима. Тя също.