Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Банк все още не е помръднала, когато Брит-Мари облича палтото си и пъха списъка за деня в чантата си. Накрая се овладява и оставя бутилката бира до Банк.

– Това е подарък. Бих искала да подчертая, че не искам да пиеш бирата днес, защото определено изглежда, че вчера си пила достатъчно много, че да се налага да се изкъпеш с бикарбонат и ванилова есенция, за да можеш отново да замиришеш като цивилизован човек. Не че искам да ти се бъркам – информира тя.

Банк нито помръдва, нито отговаря, така че Брит-Мари добавя:

– Ха. Така или иначе, увих бирата в целофан. Сега, след като премислих нещата, осъзнавам, че това може да ти се стори нелюбезно, като се имат предвид обстоятелствата, но те уверявам, че го направих с най-добри намерения. Просто исках да изглежда приятно.

Банк седи толкова неподвижно, че Брит-Мари се навежда напред, за да се увери, че диша. Явно това е така, тъй като в следващия миг дъхът на Банк сякаш отлепя роговиците на Брит-Мари от очите ѝ. Брит-Мари примигва, изправя се и внезапно чува следните думи да излизат от собствената ѝ уста:

– Предполагам, че не си от хората, които са имали баща, които викат за „Ливърпул“. Бях информирана, че хората, които имат такива бащи, никога не се отказват.

Не знае защо го казва. Думите звучат непонятно. Но за всеки случай добавя:

– Или батко. Доколкото разбирам, в някои случаи батко, който вика за „Ливърпул“, също върши работа.

Брит-Мари излиза навън и вече почти е затворила вратата след себе си, когато Банк измърморва в сумрака:

– Татко беше фен на „Тотнъм“.

Брит-Мари решава да не пита какво, за Бога, би трябвало да означава това.

Някоя седи в кухнята на пицарията и мирише като Банк, но е в по-добро настроение. Може би забелязва превързаната ръка на Брит-Мари, но не казва нищо. За сметка на това ѝ подава някакъв лист, който „един от града“ явно е оставил за нея.

– Нещо за футболната купа. До „коуч“.

– Ха – казва Брит-Мари и прочита бележката, без да разбере какво точно означава, но в нея пише нещо за „регистрация“, „отговорност“ и „лиценз“.

Брит-Мари няма време да проучи текста по-подробно, все пак си има работа, затова прибира бележката в чантата си и сервира кафе на мъжете с шапките и брадите. Те четат вестници. Не ги пита за кръстословиците, нито пък те предлагат да ѝ ги дадат. Карл идва да вземе пакет и също пие кафе. Когато приключва, занася чашата до щанда, кима на Брит-Мари, без да я погледне, и измърморва „благодаря, хубаво беше“.

Разумът на Брит-Мари ѝ пречи да го попита какво, за Бога, има във всички пакети, които постоянно получава по пощата, и така може би е по-добре. В тях би могло да има какво ли не. Може би сглобява бомба. Брит-Мари е чела за това. Карл създава впечатлението, че е мълчалив мъж, който си гледа своята работа и не безпокои другите, но всъщност съседите почти винаги описват именно такива хора, когато се окаже, че някой е сглобил бомба. Съставителите на кръстословици обичат бомби, така че Брит-Мари разбира от тези неща.

Сами и Психо се появяват след обяд. Психо се върти заплашително около вратата, а очите му прорязват помещението така, сякаш търсят нещо изгубено. Това така разваля настроението на Брит-Мари, че явно си проличава, понеже Сами ѝ хвърля успокоителен поглед и се обръща към Психо:

– Ще отидеш ли да провериш дали не съм си забравил телефона в колата?

– Защо? – пита Психо.

– Защото те моля, по дяволите – моли го Сами.

Психо свива устни така, все едно ще се изплюе. Вратата иззвънява весело след него. Сами се обръща към Брит-Мари.

– Победи ли?

Брит-Мари го зяпва неразбиращо. Той се усмихва многозначително и посочва превързаните ѝ пръсти:

– Явно си участвала във файт [18] Бой, сбиване (англ.). – Б. пр. . Как изглежда другата лелка?

– Моля да те информирам, че това беше злополука – възразява Брит-Мари, без да изпитва особено желание да навлиза в подробности.

– О’кей, коуч, о’кей – засмива се Сами, вдигайки ръце, все едно се боксира.

Брит-Мари трескаво бърше трохи от полата си. Сами вади три футболни тениски от една торбичка и ги оставя на щанда.

– Тези са на Вега, Омар и Дино. Изпрах ги няколко пъти, но някои от проклетите петна не излизат, каквото и да правя.

– Пробва ли с бикарбонат? – пита веднага Брит-Мари.

– Върши ли работа? – пита Сами.

Брит-Мари така се развълнува, че трябва да се хване за касовия апарат.

– Да... аз... мога да опитам да махна петната. Няма да ме затрудни!

Сами кима благодарно.