Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Нали знаеш, Брит-Мари, хората казват: Банк е добра ВЪПРЕКИ това с очите, да. Аз казвам: Банк е добра ЗАРАДИ това с очите. Разбираш ли? Тя трябваше да се бори по-здраво от всички. Затова: тя стана най-добрата. Въпрос на, как се казва? Стимул! Разбираш ли?

Брит-Мари не беше напълно сигурна, че разбира. Искаше да се възползва от случая и да попита Някоя как се е озовала в инвалидна количка, но тогава разумът ѝ най-накрая тегли черта, защото такива въпроси определено не бяха уместни. Така че разговорът замря. Някоя направи един оборот назад, после един напред.

– Паднах от лодка. Като малка, да. Ако се чудиш – обясни тя грижовно.

– Определено не се чудя! – настоя Брит-Мари.

Някоя се засмива.

– Знам, Брит. Знам. Ти нямаш предразсъдъци. Разбираш, че съм човек. Който има инвалидна количка. Не съм инвалидна количка, която си има човек, да.

Тя потупа Брит-Мари по ръката и добави:

– Затова те харесвам, Брит. Ти също си човек.

Брит-Мари искаше да каже, че също харесва Някоя, но прояви разум. Така че не говориха повече за това. Брит-Мари купи „Сникърс“ за плъха и попита Някоя дали случайно продава букети.

– Цветя? За кого? – попита Някоя.

– За Банк. Струва ми се невъзпитано, че съм наела стая там, а през цялото това време не съм ѝ дала дори едно цвете. Прието е да се дават цветя – информира Брит-Мари.

– Не, шит, знаеш, тук няма цветя. Но Банк обича бира! Вземи ѝ бира вместо цвете, а? – предложи Някоя.

На Брит-Мари това не ѝ се стори цивилизовано, но заключи, че бирата може би е като цветята, ако човек я обича. Затова настоя Някоя да намери целофан, което тя не успя да направи, но след няколко минути Омар се появи на вратата и викна: „От целофан ли имате нужда? Аз имам! На цена като за приятели!“. Защото в Борг явно така става.

Брит-Мари уви бирата с целофана, който определено не беше на цена, която тя бе готова да категоризира като „за приятели“. После сложи малка панделка отгоре и бирата придоби много приятен вид. След това Брит-Мари отиде в развлекателния център, открехна входната врата и сложи чиния със „Сникърс“ на прага. До чинията остави бележка, написана прилежно с мастило: „На дейт съм. Или среща. Или както се казва в днешно време. Не е нужно да отсервирате след себе си, за мен не е проблем“. Искаше ѝ се да добави още, че се надява плъхът да намери с кого да вечеря, тъй като не смята, че той заслужава да яде сам. Че самотата е разхищение както на плъхове, така и на хора. Но разумът ѝ заповяда да не се бърка в избора на социални контакти на плъха, затова Брит-Мари не написа нищо от това.

Изгаси лампите и изчака да се здрачи, защото в Борг през зимата това се случва много преди да е дошло време за вечеря, което е доста удобно. Щом се увери, че никой не я вижда, Брит-Мари се насочи с бърза крачка към спирката на шосето, което водеше далеч от Борг в две посоки, и скоро потегли в едната от тях с автобуса. Изпълни я усещане за приключение. За свобода. Но не дотолкова, че състоянието на седалката да не я ужаси, естествено, затова тя я застла прилежно с четири бели салфетки, преди да седне. Все пак дори приключенията трябва да имат някакви граници.

Но въпреки всичко: това да се вози сама в автобуса ѝ донесе усещане за нещо ново.

През целия път търкаше бялата ивица на безименния си пръст. Солариумът до банкомата в града беше празен. Брит-Мари последва инструкциите на машината, която ѝ каза да постави в нея монети. За кратко възникна опасност познанството помежду им да завърши с удар от камък, понеже машината твърдеше, че Брит-Мари не ѝ е дала пари, въпреки че Брит-Мари току-що бе направила именно това. Тя размаха заплашително чантата си, при което, за късмет на всички замесени, машината размисли, дисплеят ѝ примигна и половин дузина големи флуоресцентни лампи в твърдото пластмасово легло на пода светнаха.

Брит-Мари никога не е била познавач на солариумите, признава си го, така че не беше напълно запозната с основните им функции. Но си мислеше да седне на един стол до светещото легло, да пъхне ръката си вътре и внимателно да затвори капака. Не знаеше колко време ще трябва да седи така, за да се сдобие с ръка без бели петна, но си представяше, че самият процес няма как да е по-сложен от приготвянето на сьомга на фурна. Затова планираше просто от време на време да вади ръката си, за да види как върви.

Може би беше заради бръмченето на мишината, а също и заради топлината. Но във всеки случай, всичко бе доста приспиващо, особено ако човек е обикалял ентусиазиран цял ден – нещо, което може да измори всекиго. Та, да, Брит-Мари заспа. Така се случи всичко. Главата ѝ се отпусна напред, както правят главите, когато човек заспи на стол. В резултат челото ѝ се удари силно и безмилостно в капака на солариума, при което ръката ѝ, която се намираше вътре, се заклещи. Брит-Мари се изтърколи на пода и загуби съзнание, а сега е в болницата. С цицина и счупени пръсти.