Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Резултатът стана три на три, имаше продължения, и накрая „Ливърпул“ спечелиха с дузпи. Оттогава не можеш да кажеш на някого, чийто баща е фен на „Ливърпул“, че не всичко може да се обърне.

Сами поглежда Вега и Омар и се усмихва.

– Или батко, предполагам. Човек може да има и батко.

Брит-Мари отпива от гредата си.

– Звучи почти поетично, като го разказваш.

Сами се засмива.

– За мен футболът е поезия. Роден съм лятото на 1994. По време на Световното.

Брит-Мари няма представа какво означава това, но не пита, защото смята, че все пак трябва да има някаква мярка за анекдотите, дори да са поетични.

– Бащата на Падан идва ли да го гледа как играе? – пита тя.

– Ето го там – отговаря Сами и посочва към пицарията.

Карл стои на вратата и пие кафе. Носи червена шапка. Изглежда почти щастлив.

За Брит-Мари това е един много странен ден. И една много странна игра.

Свен я чака в пицарията след края на тренировката. Предлага да я откара у дома, но тя настоява, че няма нужда. Затова той пита дали може вместо това да откара балконските ѝ мебели и накрая тя се съгласява. Свен ги внася в колата и се кани да седне зад волана, когато Брит-Мари затваря очи, събира всичките си сили и успява да каже:

– Вечерям в шест часа.

– Моля? – казва Свен и подава глава от другата страна на полицейския автомобил.

Брит-Мари заравя пети в калта.

– Не ми е нужна бяла покривка на масата. Но искам да имам прибори и искам да вечеряме в шест часа.

– Утре? – избълбуква той.

Тя кима решително и изважда списъка си.

След като полицейската кола се е отдалечила по пътя, Вега, Омар и Сами викват нещо на Брит-Мари от другия край на паркинга. Сами се засмива. Вега изстрелва топката над чакъла и тя спира на метър от Брит-Мари. Тя прибира списъка в чантата си и я стисва толкова здраво, че кокалчетата ѝ побеляват, както прави човек, когато цял живот е чакал животът му да започне.

Тя прави няколко мънички крачки напред и ритва топката с всичка сила.

Защото вече не знае как да не го направи.

Вече е утре, а денят е един от най-лошите в живота на Брит-Мари. Има цицина на главата и явно си е счупила два пръста. Или поне така ѝ казва майката на Бен, а тя е медицинска сестра, така че Брит-Мари предполага, че разбира от тези неща. Седят на малко легло зад зелена завеса в болницата в града. На челото на Брит-Мари има лепенка, ръката ѝ е превързана и тя прави всичко възможно да не заплаче. Майката на Бен слага ръка на китката ѝ, но не пита как е станало всичко. Брит-Мари ѝ е благодарна за това, понеже иска никой никога да не разбира как е станало всичко.

Но ето все пак какво се случи:

Като начало Брит-Мари спа през цялата нощ, което ѝ се случи за пръв път, откакто пристигна в Борг. Спа безгрижно като малко дете и се събуди, пълна с ентусиазъм. Така. Това, естествено, трябваше веднага да предизвика подозрението ѝ, тъй като да се събудиш с ентусиазъм, определено не може да доведе до нищо добро, Брит-Мари го знае от опит. Но вече е твърде късно. Сега седи с цицината и счупените пръсти като някаква престъпница, пострадала по време на престъпните си деяния. Това ще си помислят хората, Брит-Мари е абсолютно убедена, нали ги знае. Така че няма значение какво всъщност се е случило.

И все пак случи се това, че тя се събуди ентусиазирана и веднага след това почисти кухнята в къщата на Банк. Не че имаше нужда, но Банк не беше у дома, а пък кухнята си беше там, когато Брит-Мари слезе по стълбите. Тя чисто и просто никога не е попадала на кухня, която да не иска да изчисти. След това се разходи до развлекателния център. Изчисти го от пода до тавана. Провери дали картините не са накриво, дори тези с футболните топки. Спря пред една от тях и погледна отражението си в стъклото на рамката. Разтърка ивицата на безименния си пръст. Хората, които не са носили венчален пръстен през по-голямата част от живота си, не разбират как изглежда това бяло петно. Не го разбират и хората, които имат навик от време на време да свалят халката си. Брит-Мари знае, че хората правят така – свалят венчалния си пръстен, когато ще мият чинии например. Нерядко им се налага първо да намажат пръста си с препарат за съдове, за да могат да свалят халката, така че по нея да не попадне препарат за съдове, докато мият. Но Брит-Мари не бе сваляла пръстена си нито веднъж до деня, когато го махна за постоянно. Затова бялото петно е перманентно, все едно кожата ѝ е била друг цвят, когато се е омъжила. Сякаш бялата ивица е остатък от старата Брит-Мари, която би се показала, ако се изчегърта всичко, в което се е превърнала.