Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Заключва се в пералното помещение на развлекателния център. Сяда на един от столовете, докато пералнята се върти с полата ѝ вътре. След като отново се облича и оправя прическата си, Брит-Мари отива в кухнята и дълго наблюдава пострадалата от удар от камък кафе машина. После поема една-единствена решителна глътка въздух през носа, излиза на паркинга и тръгва към пицарията.

– Да? – изстенва Някоя, на чието лице има два червени процепа вместо очи.

– В някое от бизнес начинанията ти предлагат ли се случайно отвертки? – иска да знае Брит-Мари.

– Отвертки? Да. Мога да ти дам назаем – въздъхва Някоя и дава на заден в пицарията, или магазина за хранителни стоки, или каквото е там, и с жест подканва Брит-Мари да я последва.

– Бих предпочела да купя отвертката, ако може – подчертава Брит-Мари.

– Шит, Брит-Мари, ама че си, как се казва? Ината! Да купиш, да заемеш, все тая!

– За мен не е все тая. Човек, затънал в дългове, не е свободен – казва Брит-Мари, защото така казваше баща ѝ. Той умря богат, каквато и да е ползата от това.

– Шит, Брит-Мари, криза е, знаеш. Всеки дължи пари. Никой не знае на кого. Правителството има, как се казва? Държавен дълг! Едно цяло и два билиона крони! Всички правителства имат дългове. Всички хора имат дългове. Никой не знае към кого. Трябва да намерим онова копеле с всички пари и, знаеш, да му извадим лимона, а? – виква Някоя и това като че я разбужда.

Прави жест, с който показва от коя точно част на тялото смята, че трябва да бъде изваден лимонът. Брит-Мари опитва да я игнорира. Някоя насочва количката към една кутия с инструменти.

– Как върви футболът? – пита тя.

– Трудно е да се каже – отговаря Брит-Мари.

– Зле, а? Е, вината не е твоя, Брит-Мари. Децата не могат да уцелят дори къща, ако ще да са вътре в нея – казва Някоя.

– Бих искала да подчертая, че вчера Падан уцели Банк по главата. Нарочно. Определено всички много се развълнувахме – казва Брит-Мари и сама се изненадва колко обидено звучи.

Някоя се засмива дрезгаво, взима една отвертка и ѝ я подава.

– Ето. Назаем.

– Не искам да бъда въвлечена в нещо криминално – казва Брит-Мари, защото няма как да знае дали данъчните са информирани за този инструмент.

Някоя размахва упорито отвертката, но после като че ли размисля, както прави човек, ако по-рано е участвал в даването на бормашина назаем на Брит-Мари, затова пита колебливо:

– Чакай... отвертка. И ще я използваш за... какво?

– Останала съм с впечатлението, че ти трябва отвертка, за да сглобиш мебел от ИКЕА – отговаря Брит-Мари, след което се прокашля и добавя неохотно: – Освен това ще ми трябва помощ да пренеса пакета от колата си. Ако няма да те затрудни твърде много.

Нещо потръпва в крайчеца на устата на Някоя.

– Няма да ме затрудни, Брит-Мари. Няма да ме затрудни.

Този ден Брит-Мари сглобява мебел от ИКЕА. Почти съвсем сама. Не ѝ се налага да ползва отвертка, но ѝ отнема почти десет часа, защото се оказва, че всъщност става дума за три мебела – маса и два стола. Предназначени за балкон. Брит-Мари ги премества в един ъгъл, слага домакинска хартия за подложка и сяда сама да яде пица, която Някоя е изпекла за нея. Това е много странен ден от живота на Брит-Мари, дори като се има предвид, че всеки ден от пристигането ѝ в Борг насам е бил странен.

Свен вечеря на друга маса, но пият кафе заедно. Не си казват нищо. Просто опитват да свикнат с присъствието на другия. Както правят хората, когато отдавна не се е случвало нечие присъствие да им повлияе така. Когато отдавна не са усещали някого физически, без да го докосват.

Карл идва и взима някакъв пакет. Сяда до мъжете с шапките и брадите и пие кафе. Изглежда, всички умишлено игнорират Брит-Мари, сякаш се надяват, че така тя ще изчезне. Вега влиза с футболната топка под ръка. Само едно дете може да се изцапа толкова по пътя от колата на батко си до вратата на пицарията. Омар се появява след нея и след като вижда прясно сглобените балконски мебели на Брит-Мари, опитва въодушевено да ѝ продаде масло за импрегниране на дърво. Явно маслото за импрегниране пада от камионите по шосето по-често, отколкото би си помислил човек.

Когато Брит-Мари тръгва за тренировката по футбол, Свен се изправя и хваща полицейската си шапка, но не казва нищо, затова тя ускорява ход, преди да е сварил да го направи.

Майката на Бен стои пред вратата. Облечена е с болничната си униформа и държи нещо в ръце. Гледа решително.

– Здравей, Брит-Мари. Не сме се запознавали, но аз съм майката на Б...