Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Мама страшно ли е ядосана? – въздъхва веднага Бен.

Свен поклаща бавно глава. Слага ръка на рамото на момчето. Среща погледа на Брит-Мари.

– Майката на Бен е нощна смяна. Обади ми се, след като на нея ѝ се обадили от затвора. Дойдох възможно най-бързо.

На Брит-Мари ѝ се иска да го прегърне, но е твърде разумна. Пазачите не разрешават на Бен да се срещне с баща си, защото не е време за посещения, но след дълги преговори Свен успява да ги убеди да вземат поне бележката. Те я връщат подписана. До подписа таткото е написал „ОБИЧАМ ТЕ!!“. През целия път обратно Бен стиска бележката толкова здраво, че когато пристигат в Борг, текстът вече не се чете. Брит-Мари и Свен не казват нищо. Няма какво толкова да се каже на тийнейджър, който трябва да моли непознати в униформи за разрешение да се срещне с баща си. Но когато оставят Бен пред дома му и майка му се втурва навън, Брит-Мари чувства, че би било на място поне да опита да каже нещо окуражително, затова пробва с:

– Трябва да отбележа, Бен, че там беше много чисто. Винаги съм си представяла затворите като много мръсни места, но този, изглежда, е много хигиеничен. Това все пак е някакъв повод за радост.

Бен свива хартийката с подписа на баща си и ѝ я подава, без да среща погледа ѝ. Свен казва бързо:

– Задръж я, Бен.

Бен кима и се усмихва още по-широко към бележката.

– Утре ще има ли тренировка? – пита той почти недоловимо.

Брит-Мари започва да търси списъка си, но Свен спокойно обещава:

– Естествено, че ще има тренировка, Бен. В обичайния час.

Бен поглежда към Брит-Мари. Тя опита да кимне убедено. Бен се усмихва бегло и махва с ръка. Изчакват, докато той потъва дълбоко в прегръдките на майка си. Свен ѝ махва, но тя не го вижда, просто притиска лицето и шепота си в косата на своето момче.

Свен кара бавно през Борг. Прочиства гърло неловко, както правят хората, когато ги гризе съвестта.

– Не им е лесно. На Бен и майка му. Тя работи тройни смени, за да могат да запазят къщата си. Той е добро момче, а и баща му не е лош човек. Да, да, да, знам, разбира се, че постъпката му не е правилна, че данъчните измами са престъпление. Но беше отчаян. Финансовите кризи могат да отчаят ѝ най-добрите, а отчаянието прави хората безразсъдни...

Той млъква. Брит-Мари не му казва, че финансовата криза е приключила. Осъзнава, че по няколко причини точно в този случай това не би било подходящо.

Свен е почистил полицейската кола. Махнал е всички кутии от пица от пода, забелязва Брит-Мари. Минават покрай асфалтовата площадка, където Сами и Психо отново играят футбол с приятелите си.

– Бащата на Бен не е като тях. Искам просто да разбереш, че той не е престъпник. Не по същия начин като онези момчета... – пояснява Свен.

– Сами също не е като тях! – възразява Брит-Мари и веднага след това възкликва: – Сами не е гангстер, кутията му за прибори е отлично подредена!

Смехът на Свен прозвучава внезапно, дълбок и буботещ, като запалено огнище, на което да си сгрееш ръцете.

– Не, не, Сами е о’кей. Разбира се, разбира се. Просто се движи в лоша компания...

– Вега явно е на мнение, че той дължи пари – казва Брит-Мари.

– Не Сами, а Психо. Психо винаги дължи пари на хората – казва Свен, а смехът му се изтърколва на пода и изчезва в нищото.

Полицейската кола забавя. Младежите я виждат, но почти не реагират. Има известно снизхождение в това, че дори не я възприемат като заплаха. Свен свежда поглед.

– Сами също нямаше лесно детство. Както и да го гледаш, това семейство беше сполетяно от повече злополуки, отколкото е справедливо, мен ако питаш. Сега Сами е едновременно майка, баща и голям брат на Вега и Омар, а едно момче, което дори не е навършило двайсет, не бива да бъде натоварвано с такава отговорност.

Брит-Мари иска да попита какво би могло да означава онова с „майка и баща“, но разумната ѝ част я спира. Все пак тя не е човек, който си пъха носа в чуждите работи. Така че Свен продължава:

– Психо е най-добрият му приятел. Още откакто пораснаха достатъчно, че да могат да ритат топката. Сами можеше да стане много добър, всички виждаха, че има талант, но може би животът му дойде в повече.

– Какво означава това? – пита Брит-Мари малко засегнато, понеже Свен го каза така, сякаш се очакваше тя да го разбере от само себе си.

Свен вдига ръка извинително.

– Прощавай, аз... мислех на глас. То, те, как да го обясня? Майката на Сами, Вега и Омар правеше каквото може, но баща им... той не беше добър човек, Брит-Мари. Когато се прибереше и изпаднеше в пристъп на ярост, цял Борг го чуваше. Сами, който още беше в първи клас, хващаше брат си и сестра си за ръцете и тримата изтичваха навън. Психо ги посрещаше пред вратата, всеки път. Вдигаше Омар на гърба си, Сами вдигаше Вега, и така отиваха в гората, докато бащата заспи. Това се повтаряше всяка вечер, докато накрая баща им просто се махна. После стана онова с майка им... и...