Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Замислена тишина обсажда паркинга. Естествено, нарушава я гласът на Някоя.

– Както ти казах. Лимон. В. Задника.

Някоя е застанала на вратата на пицарията и се хили след Банк. Брит-Мари изтупва полата си.

– Не искам да кажа, че грешиш, определено не. Но съм убедена, че точно в този случай проблемът на Банк не беше лимон в задницата, а футболна топка в главата.

Всички се смеят. Брит-Мари не им се ядосва. Това е ново усещане за нея.

Момчето с анцуга, на който пише „Хокей“, се задава към изхода с кутия за пица в ръце. Не успява да прикрие интереса си към футболната тренировка, после осъзнава грешката си и опитва бързо да се махне оттам, но Вега вече го е видяла.

– Какво правиш тук? – виква тя.

– Купувам пица – отговаря момчето с анцуга унило.

Вега повишава глас.

– В града няма ли пица?

Момчето поглежда кутията.

– Харесвам пицата тук.

Вега свива юмруци, но не казва нищо повече. Момчето си проправя път покрай количката на Някоя, която стои на вратата. После се затичва към пътя. БМВ-то е спряло със запален двигател на стотина метра оттам.

Някоя се обръща към Вега с гримаса.

– Той не е баща си. Бащата може да е свиня, без това да важи за детето. Би трябвало да го знаеш.

Думите като че се отразяват на Вега като болка в зъбите. Момичето се обръща и ритва топката толкова силно, че тя прелита над оградата и изчезва в мрака, далеч отвъд обхвата на фаровете на колата.

Някоя се приближава с един оборот на колелата до Брит-Мари и кима към пицарията.

– Ела! Имам нещо за теб!

Падан вече е изпил всички греди, а Вега се впуска в нова шумна разправия със Сами, като Брит-Мари долавя думите „Психо“ и „дължи пари“. Тълкува цялата ситуация като знак, че тренировката е приключила. Не знае дали се очаква да направи нещо конкретно, например да надуе свирка, но решава да остави нещата така. Най-вече защото няма свирка.

Вътре в пицарията Някоя вади някаква хартийка и шепа пари от касата.

– Ето. Рестото и касовата ти бележка.

Подава ги на Брит-Мари и прави жест към процепа под вратата, откъдето Брит-Мари промуши парите предната вечер.

– Следващия път можеш, как се казва? Да влезеш вътре! – засмива се Някоя.

Брит-Мари, изглежда, не знае какво да каже, затова Някоя добавя:

– Остави твърде много пари за цигарите, Брит-Мари. Или броиш като шит, или, знаеш, си много щедра, а? Аз си мисля: Брит-Мари е щедра, да. Не като онзи Фредрик например. Той е толкова стиснат, че пищи, като сере.

Някоя кима весело. Брит-Мари измърморва „ха“ няколко пъти. Сгъва старателно касовата бележка и я прибира в чантата си. Взима парите от рестото и ги пъха във вазата с бакшишите. Някоя прави половин оборот напред и половин назад.

– Стана хубаво, знаеш. След като... почисти, да. Благодаря! – казва тя.

– Нямах намерение да крия вещите ти, така че да не можеш да ги намериш – казва Брит-Мари, гледайки надолу към чантата си.

Някоя се почесва по брадичката.

– Приборите, знаеш. Вилици, ножове, лъжици. В този ред. Мога, как се казва? Да свикна!

Брит-Мари прехапва бузи. Тръгва към вратата. Стига до прага, когато се спира, събира сили и казва:

– Само бих искала да те информирам, че вероятно няма да се наложи да бързаш извънредно с поправката на колата ми.

Някоя поглежда към децата и футболното игрище. Кима. Брит-Мари също кима. За пръв път, откакто се помни, Брит-Мари има приятелка.

Децата свалят мръсните фланелки и ги оставят в развлекателния център, без Брит-Мари да е предложила да ги изпере. Вече всички са си тръгнали и са се прибрали у дома, когато тя изсушава изпраните дрехи, сгъва ги и ги подрежда в спретната купчинка за утрешната тренировка. Улиците на Борг са пусти, с изключение на самотен силует на автобусната спирка на пътя. Брит-Мари дори не знаеше, че там има спирка, преди да види някой да чака до уличния стълб.

Осъзнава, че това е Пирата, едва когато се приближава на няколко метра от него. Червената му коса е рошава и кална. Той стои неподвижно, все едно се опитва да игнорира присъствието ѝ. Разумът ѝ се опитва да я накара да се махне оттам. Но вместо това тя казва:

– Бях останала с впечатлението, че живееш в Борг.

Той стиска здраво бележката, която Брит-Мари му даде в началото на тренировката.

– Пише, че трябва да има подпис и от двамата родители. Така че трябва да отида и да помоля татко да се подпише.

Брит-Мари кима.

– Ха. Хубава вечер значи – казва тя и се отдалечава в мрака.

– Искаш ли да дойдеш с мен? – виква той след нея.