Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Дори не знаех, че си се върнала в Борг – усмихва се жената нервно.

– Сега знаеш – констатира Банк и размахва предизвикателно бастуна, като, без да иска, удря мъжа по рамото и малко по бузата, след което, със сигурност вследствие на злощастна случайност, някак си пъхва края на бастуна в устата му, а мъжът залита назад и започва да плюе кал около себе си, подобно на малка дефектна пръскачка.

– Опала – казва Банк.

– Ние... искам да кажа... правилата на състезанието предвиждат да... – пробва жената.

Банк изпъшква силно и махмурлийски.

– Млъкни, Аника, просто млъкни. Децата искат да играят. Имаше време, когато и ние двете просто искахме да играем, а големите чичковци опитваха да ни пречат.

Банк насочва бастуна си към мъжа, докато произнася последните думи, но този път той успява да отскочи встрани. Жената дълго време стои и като че обмисля възможните отговори. С всеки изминал миг изглежда по-млада и по-млада. Отваря уста, после я затваря. Накрая записва примирено името на Банк в документите си. Мъжът продължава да плюе и да ръмжи, когато двамата се качват в червената си кола и напускат Борг по посока на града.

Банк не си губи времето с маловажни неща, тъй като, когато е махмурлия, търпението ѝ е съизмеримо с това на Вега, така че директно размахва заплашително бастуна си към децата и измърморва:

– Освен ако не сте слепи, би трябвало до този момент да сте забелязали, че аз до голяма степен съм. Но не е нужно да виждам как играете, за да разбера, че сте некадърни. Има два дни до идиотската им купа, така че през оставащото време трябва да положим усилия, за да станете възможно най-малко некадърни.

Тя се замисля за секунда и добавя:

– Не очаквайте твърде много.

Това не е най-великият пеп ток, така си е. Всъщност Брит-Мари си мисли, че може би харесваше Банк повече, когато тя не говореше толкова много. Разбира се, Омар първи се осмелява да възрази. Отчасти защото има куража да каже това, което мисли целият отбор, отчасти защото е достатъчно глупав, че да го направи.

– Шит, това е пълна щета, не можем да имаме сляп коуч!

Брит-Мари сключва ръце.

– Не се говори така, Омар. Нечувано нецивилизовано е да наричаш някого „пълен“. Банк може би просто има едър кокал.

Омар я зяпва.

– Кого съм нарекъл пълен? Казах, че това е пълна щета.

– Ха. В такъв смисъл – казва Брит-Мари, без да има никаква представа какво означава това.

Омар посочва Банк.

– Тя е сляпа! Какво разбира от футбол?

– Всъщност става дума за увреждане на зрението – отбелязва Брит-Мари и добавя с леко онеправдан тон: – Няма нищо общо със затлъстяване.

Омар изругава. Банк просто кима спокойно. После посочва топката с бастуна си с точност, която смайва дори Омар.

– Дайте топката – казва тя и свирва на кучето.

То веднага се втурва и застава зад Омар, след което излайва силно и ясно. Банк рязко се обръща към тях. Вега първа разбира какво става и погледът ѝ проблясва очаквателно. Тя изтичва до топката и я подава на Банк. После отстъпва бързо и развеселено, колкото се може по-далеч от брат си. Погледът на Омар блуждае притеснено между кучето отзад и Банк отпред.

– Ама... какво... чакай, не исках да каж...

Банк прави две крачки назад, засилва се с всичка сила и замахва с крак към топката. През това време кучето е приклекнало зад Омар и се е изпикало. Урината е образувала правилна кръгла локва в чакъла. Щом стъпалото на Банк докосва кожената топка, Омар заляга и се хвърля изплашено назад, препъва се в кучето и се приземява по лице в локвата.

Кракът на Банк замръзва до топката. Тя посочва Омар с бастуна и промърморва:

– Поне знам какво е лъжлив шут. И въпреки че съм почти сляпа, бих заложила доста пари, че в момента лежиш в кучешка пикня. Така че може би ще се съгласиш, че във всеки случай, разбира от футбол много повече от теб?

Вега стои очарована до ръба на локвата.

– Как научи кучето на това?

Банк свирва на кучето. Почесва го по муцуната. Отваря джоба на якето си и дава на кучето да вземе каквото има вътре.

– Имам кучето отпреди да ослепея. Научих го на половината трикове още докато виждах, а на другата половина – след това.

– Това не е цивилизовано – казва Брит-Мари и отива до развлекателния център, за да вземе бикарбонат.

Когато се връща, децата играят така, че се чува. Човек трябва сам да го преживее, за да разбере разликата между футбола, когато е тих, и футбола, когато не е. Брит-Мари спира в мрака и се заслушва. Всеки път, когато някое от децата получи топката, съотборниците му се провикват: „Тук! Ето ме!“.