Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Когато жената и мъжът с червената кола спират в края на паркинга, първоначално Брит-Мари и децата не реагират, защото вече са започнали да свикват, че на футболните тренировки в Борг вече се появяват нови играчи и публика, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Едва когато Макс посочва колата и казва „Тези са от града. Жената е шеф на регионалната футболна асоциация, баща ми я познава“, тренировката спира и играчите и треньорът се обръщат подозрително към непознатите.

– Брит-Мари? – пита жената, щом се приближава.

Облечена е добре, мъжът също. Червената кола е страшно чиста, забелязва Брит-Мари, първоначално с одобрението, което ѝ е останало от нормалния ѝ живот, но след това с инстинктивния скептицизъм към всичко непокътнато и чисто, на който се е научила в Борг. Чистите и непокътнати неща рядко се вписват в Борг.

– Аз съм – информира Брит-Мари.

– Оставих няколко документа за теб по-рано днес, успя ли да ги прегледаш? – пита жената и прави жест към пицарията.

– Ха. Ха. Не, не успях. Бях заета.

Жената поглежда децата. После поглежда Брит-Мари.

– Отнасят се до правилата на Януарската купа, за която този... отбор... се е записал.

Произнася „отбор“ така, както Брит-Мари произнася „чаша за кафе“, когато в ръце държи пластмасова чашка.

– Ха – казва Брит-Мари и вади бележник и молив, сякаш се въоръжава.

– Ти си посочена като треньор. Имаш ли лиценз? – пита жената.

– Моля? – пита Брит-Мари и в същото време записва „лиценз“ в бележника си.

– Л-и-ц-е-н-з – повтаря жената и посочва мъжа до себе си, все едно той е някой, когото Брит-Мари би трябвало да разпознае: – Регионалната футболна асоциация и общината допускат до участие в Януарската купа само отбори, които имат треньор с регионален треньорски лиценз.

Брит-Мари записва „Набави си регионален треньорски лиценз“ в бележника си.

– Ха. Ще ви затрудня ли много, ако помоля за инструкции относно набавянето на такъв лиценз? Мога незабавно да се погрижа връзката ми в Агенцията по заетостта да уреди...

– Чакай малко, това не е нещо, което просто си НАБАВЯШ! Трябва да изкараш КУРС! – възкликва мъжът пред червената кола леко истерично.

После махва ядосано с ръка към паркинга:

– Вие дори не сте отбор! Дори нямате игрище, където да тренирате!

В този момент на Вега ѝ писва, тъй като тя съвсем очевидно не е от най-търпеливите.

– Ей, чичка, тук играе ли се футбол, или не, по дяволите? – изръмжава тя.

– А? – отговаря чичката.

– Да не си глух, а? Казах: играем ли шибан футбол тук, или не? – крясва Вега.

– Е? – отвръща чичката с подигравателна усмивка и разперва ръце.

– Ако тук се играе футбол, значи това е шибано футболно игрище – заявява Вега.

Чичката поглежда шокирано Брит-Мари, сякаш очаква тя да каже нещо. Според Брит-Мари обаче това не би било уместно, защото смята, като никога, че независимо от изразните средства, този път Вега е права. Затова си замълчава. Жената до чичката се прокашля.

– Отборът в града развива отлична футболна дейност, сигурна съм, че...

– И тук развиваме отлична футболна дейност! – срязва я Вега.

Жената диша насечено през ноздрите.

– Януарската купа трябва да има регламент. Иначе всеки би могъл да дойде да играе. Ще настъпи хаос, разберете. Съжалявам, но ако нямате треньор с лиценз, не можем да ви допуснем до участие. Можете да пробвате отново догодина, ще разгледаме молбата ви и...

Прекъсва я глас, идващ някъде от мрака между червената кола и камиона на Карл. Притежателката на гласа има махмурлук и няма да търпи да ѝ противоречат, това е очевидно.

– Аз имам лиценз. Запишете моето име, щом е толкова важно.

Жената зяпва Банк. Всички останали правят същото. Не е ясно накъде гледа самата тя. Без това да звучи предубедено, разбира се. Във всеки случай, кучето ѝ гледа към Брит-Мари. Брит-Мари му хвърля бърз поглед, като между съучастници в престъпление.

– Чакай малко, ТЯ се е върнала в Борг? Това може да доведе само до проблеми, казвам ти го още отсега – прошепва чичката на жената, щом вижда Банк.

– Шт! – изшътква жената.

Банк излиза от сенките и размахва бастуна си към тях, като, без да иска, удря мъжа доста силно по бедрото. Два пъти.

– Ой – извинява се Банк, а после насочва бастуна по-близо до жената: – Запишете моето име. Предполагам, че не сте го забравили – казва тя и случайно удря мъжа доста силно по ръката три или може би четири пъти.

– Ой – повтаря Банк.