Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Знаеш ли нещо за футбола? – пита Брит-Мари.

– Брит-Мари? – пита момичето, все едно не трябва вече да се е научило.

– Трябва да знам как се тренира футболен отбор – информира Брит-Мари.

– О’кей...

– Това определено не ми помага особено – пояснява Брит-Мари.

– Такова... имам предвид... какво имаш предвид? – пита момичето.

– Човек може ли да тренира футболен отбор просто така? Не е ли необходимо разрешително от някой официален орган за такова нещо?

– Не... или... а? – пита момичето.

Брит-Мари издиша. Не въздъхва.

– Малка приятелко, ако човек иска, да кажем, да остъкли балкона си, то му трябва разрешение. Предполагам, че същото важи и за футболните отбори. Те все пак не са извън закона само защото търчат наоколо и ритат, нали?

– Не... аз, такова... или, предполагам, че родителите на децата просто могат да подпишат декларация, с която им позволяват да играят в отбора – казва момичето колебливо.

Брит-Мари отбелязва това в списъка си. Кима сериозно сама на себе си и пита:

– Ха. Мога ли тогава да попитам какво е първото нещо, което се прави на футболна тренировка?

– Не знам – отговаря момичето.

– Мислех, че футболът ти доставя удоволствие – обвинява я Брит-Мари.

– Да... но не знам... първото, което се прави на тренировка... ами, проверяват се присъстващите? – пробва момичето.

– Какво искаш да кажеш с това? – пита Брит-Мари.

– Ами, прави се списък на присъстващите. И се отбелязват децата, които са там – казва момичето.

– Списък? – повтаря Брит-Мари.

– Да? – казва момичето.

– Списък на тези, които са там – казва Брит-Мари, по-скоро на самата себе си.

– Да? – повтаря момичето.

Брит-Мари вече е затворила.

Може и да не разбира нищо от футбол, но Господ е свидетел, че никой не знае повече за списъците от Брит-Мари.

Дино отваря вратата. Засмива се, щом вижда Брит-Мари. Тя предполага, че е позвънила на грешния апартамент, но се оказва, че Дино винаги вечеря при Вега и Омар и че не се смее непременно на Брит-Мари. Хората в Борг явно така правят, вечерят в домовете на другите и обикалят и се смеят без осезаема причина. Омар се втурва в антрето и посочва Брит-Мари.

– Свали си обувките, иначе Сами страшно ще се ядоса, понеже тъкмо изми пода!

– Няма да се ядосам! – заявява глас откъм кухнята, доста ядосано.

– Винаги е ядосан, когато имаме ден за чистене – обяснява Омар на Брит-Мари.

– Може би нямаше да се ядосвам, ако НИЕ имахме шибан ден за чистене, само че в този дом само АЗ имам ден за шибано чистене. ВСЕКИ ден! – изревава Сами от кухнята.

Омар кима изразително на Брит-Мари.

– Виждаш. Ядосан е.

Вега се показва от една врата. Отпуска горната част на тялото си и размахва невидима бутилка алкохол, имитирайки Някоя.

– Знаеш, Брит-Мари, Сами има, как се казва? Цитрусов плод в ануса, а?

Дино и Омар така се засмиват, че изпадат в хипервентилация. Брит-Мари кима учтиво няколко пъти подред, защото това е най-близката до смях реакция, на която е способна. Сваля си обувките, влиза в кухнята и кима предпазливо на Сами. Той посочва един стол.

– Храната е готова – казва той и си сваля престилката, веднага след което изкрещява към хола: – ХРАНАТА Е ГОТОВА!

Брит-Мари поглежда часовника. Точно шест е.

– Чакаме ли родителите ви? – пита тя грижовно.

– Те не са тук – казва Сами и слага подложки на масата.

– Забавили са се на работа, разбира се – съгласява се Брит-Мари дружелюбно.

– Мама кара камион. В чужбина. Не се задържа много вкъщи – казва Сами лаконично и слага купички и чаши върху подложките.

– А баща ви? – пита Брит-Мари.

– Той се чупи – казва Сами.

– Чупил се е? – повтаря Брит-Мари.

– Чупи се. Когато бяха малък. Омар и Вега бяха още бебета. Явно не е издържал. Така че в този дом не говорим за него. Мама ни отгледа. ШИБАНАТА ХРАНА Е ГОТОВА, ТАКА ЧЕ ИДВАЙТЕ ТУК, ПРЕДИ ДА СЪМ ВИ УБИЛ! – обяснява Сами първо на Брит-Мари, а после на децата, които не са там.

Вега, Омар и Дино се дотътрят в кухнята и започват така да се тъпчат, че що се отнася до тях, храната би могла със същия успех да бъде смляна с миксер и сервирана със сламки.

– Но кой се грижи за вас сега, щом майка ви не е тук? – пита Брит-Мари.

– Грижим се сами за себе си – казва Сами обидено.

– Ха – казва Брит-Мари.

Не знае какво е прието да се прави в такива ситуации, затова вади стека цигари с чуждестранните букви.

– Свикнала съм, естествено, да нося цветя, когато съм канена на вечеря, но в Борг няма магазин за цветя. Забелязах, че обичаш цигари. Предположих, че за хората, които обичат да пушат, цигарите са като цветята – обяснява тя, все едно се защитава.