Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Изгася лампите навсякъде, освен в банята. Светлината от самотната крушка изпълзява изпод вратата и осветява точно тази част от стената, където Някоя окачи информационното табло, малко ниско, но не твърде ниско, естествено. „Добре дошли в Борг“, прочита Брит-Мари, сяда на един стол в мрака и се взира в червената точка, която е причината да се влюби в таблото от самото начало. И същинската причина да обича карти. Точката е наполовина изтрита, червеният цвят е избелял. Но все пак е там, по средата между долния ляв ъгъл и средата на таблото, а до нея пише „Ти си тук“.

Понякога е по-добре да живееш, без да знаеш коя си, ако поне знаеш къде си.

На здрачаване хората от големите шведски градове често казват, че „мракът влезе с взлом“, но в градчета като Борг става дума по-скоро за взрив, отколкото за взлом. Мракът избухва навън като епидемия. В градовете има толкова много хора, които не искат да си стоят вкъщи през нощта, че могат да се отворят цели заведения, цели развлекателни индустрии, които работят само по това време. В Борг обаче, щом мракът плъзне по улиците, животът се капсулира по домовете.

Брит-Мари излиза от развлекателния център и заключва вратата. Остава сама на паркинга. В джоба ѝ има прилежно сгъната тоалетна хартия, защото не успя да намери пощенски плик. Светлините на пицарията са изгасени, но Брит-Мари вижда сянката на Някоя да шава вътре. Една част от Брит-Мари иска да отиде и да каже нещо, може би да купи нещо, но една значително по-разумна част ѝ заповядва да не го прави. Навън е тъмно. Не е цивилизовано да се ходи по магазините, когато навън е тъмно.

Отвътре се чува радио. Звучи някаква поп музика. Брит-Мари съвсем не е незапозната с поп музиката, защото в кръстословиците има страшно много въпроси на тази тема. Така че Брит-Мари е в час. Но никога не е чувала тази песен. Млад мъж с дрезгав глас пее „В града, където живея, или си някой, или си никой“ [15] Става дума за песента „Когато светнат лампите“ на Хокан Хелстрьом. – Б. пр. . Брит-Мари държи в ръка стека с чуждестранните букви. Не знае колко струват вносните цигари, но вади от чантата си сума, която значително надвишава цената, която ѝ се струва разумна. Увива парите в тоалетната хартия, докато тя заприличва на малък плик с изключителна попивателна способност. После я пъха внимателно под вратата.

Мъжът по радиото продължава да пее. Все едно нищо не е станало. Все едно не пее за нищо особено. „Любовта никого не щади“, казва той. Отново и отново. Любовта никого не щади. Кент изпълва гърдите на Брит-Мари и тя се задъхва.

После тръгва сама по пътя, който води далеч от градчето в две различни посоки. Върви през епидемията от мрак. Към легло и балкон, които не са нейни.

Камионът идва отдясно, зад нея. Твърде близо. Твърде бързо. Затова Брит-Мари се хвърля към другата страна на шосето. Човешкият мозък има изумителната способност да пресъздава толкова живи спомени, че останалата част от тялото да загуби представа за времето. Един камион отдясно стига, за да си помислят ушите, че чуват писъка на мама, ръцете да си помислят, че се нарязват на счупените стъкла, а устните да си помислят, че усещат вкус на кръв. Брит-Мари изкрещява името на Ингрид хиляда пъти наум.

Камионът профучава покрай нея, разпръсквайки дъжд от кални бучки. Минава толкова близо, че сърцето ѝ няма как да разбере дали е било прегазено или не. Брит-Мари залита, палтото ѝ е мокро и мръсно, ушите ѝ пищят. Може би минава секунда, може би минават сто. Тя мига срещу фаровете, осъзнавайки безкрайно бавно, че пищенето не идва от ушите ѝ, а от клаксона на кола. Чува някой да крещи. Вдига ръка, за да успее да види нещо въпреки ослепителната светлина от БМВ-то. Онзи Фредрик стои пред нея и реве бясно.

– Тотално ли си изкуфяла, патка такава? Не можеш да се разхождаш по средата на шосето, по дяволите! За малко да те убия!

Казва го така, сякаш смъртта ѝ би засегнала най-вече него. Брит-Мари не знае какво да отговори. Сърцето ѝ бие толкова силно, че я заболява стомахът. Фредрик разперва ръце.

– Чуваш ли какво ти казвам, или си съвсем бавноразвиваща се?

Той прави две крачки към нея. Брит-Мари не знае защо. Впоследствие тя не смята, че е имал намерение да я удари, но това така и не се разбира, защото ги прекъсва нечий глас. Различен. Студен.

– Проблем?

Фредрик се обръща пръв, така че Брит-Мари успява да види как очите му регистрират опасността, преди тя самата да е разбрала от какво го е страх. Той преглъща.