Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Но това е момче – констатира Брит-Мари.

– Това е момче – кима Пирата, все едно е бил въвлечен в някаква игра, без да са му казали правилата.

– Ха – казва Брит-Мари.

– Трябва ли да избера едно от двете? – пита Пирата неразбиращо.

– Нямам представа. Аз съм непредубедена – заявява Брит-Мари.

Пирата наглася един кичур, усмихва се и пита:

– Мислиш ли, че ще му хареса прическата ми?

Брит-Мари не оставя впечатлението, че е чула въпроса, а вместо това казва:

– Разбира се, твоите приятели от футболния отбор не знаят, че ходиш на дейт с момчета, така че няма да им кажа нищо, разбира се.

Пирата изглежда учуден.

– Защо да не знаят?

– Казал ли си им? – пита Брит-Мари.

– Защо да не съм? – пита Пирата.

– И те какво казаха? – пита Брит-Мари.

– Казаха „о’кей“ – отговаря Пирата.

После се поколебава.

– Нещо друго ли е трябвало да кажат?

– Ха, ха, не, естествено, че не – отвръща Брит-Мари, в никакъв случай отбранително, и добавя: – Аз нямам предразсъдъци!

– Знам – казва Пирата.

След това се усмихва притеснено.

– Косата ми добре ли изглежда?

Брит-Мари не успява да събере сили да отговори, затова просто кимва. Маха последен косъм от блузата му и го задържа неловко в ръката си. Пирата я прегръща. Тя не знае защо, за Бога, му е хрумнало нещо такова.

– Не бива да си сама, разхищение е човек с толкова хубава коса да е сам – прошепва той.

Почти е стигнал до вратата, когато Брит-Мари, все още стискаща косъма в ръка, се овладява, прочиства гърло и прошепва в отговор:

– Ако не каже, че прическата ти е хубава, значи не те заслужава!

Пирата се обръща, изтичва обратно през стаята и отново я прегръща. Тя го избутва приятелски, но решително, защото все пак всичко си има мярка. Той я пита дали може да ползва мобилния ѝ телефон. Брит-Мари го поглежда скептично и му казва, че не бива да звъни на скъпи номера. Той взима телефона и набира собствения си номер. После опитва отново да я прегърне, засмива се и се втурва навън. Вратата се затваря след него.

Петнайсет минути по-късно Брит-Мари получава следното съобщение: „Каза го! :)“.

В развлекателния център настава тишина. Брит-Мари изсмуква косата от пода с прахосмукачка, за да вдигне някакъв шум. После изпира и изсушава кърпите. Избърсва праха от картините, като особено внимава с информационното табло с картата, което Някоя окачи един метър по-ниско от всички останали картини. После маха опаковката на един „Сникърс“, поставя го в чиния, поставя чинията върху кърпа и накрая поставя всичко на прага на кухнята. Отваря външната врата. Седи дълго на един от столовете и опитва да усети вятъра в косата си. Накрая вади телефона.

– Ало? – казва момичето от Агенцията по заетостта.

Брит-Мари си поема дълбоко дъх.

– Беше нелюбезно от моя страна да кажа, че имаш момчешка прическа.

– Брит-Мари? – пита момичето.

Брит-Мари преглъща съсредоточено.

– Не трябва, естествено, да се бъркам в това каква прическа имаш. И дали ходиш на дейт с момчета или момичета. Съвсем не.

Момичето диша колебливо в другия край на линията.

– Нищо не си казвала за... това.

– Ха. Ха. Ха. Не е напълно невъзможно просто да съм си го помислила, може би не е. Но във всеки случай, беше невъзпитано от моя страна – казва Брит-Мари раздразнено.

– Какво... ама, значи, какво имаш предвид с... какво ми има на прическата? – иска да знае момичето.

– Абсолютно нищо. Нали това казвам – настоява Брит-Мари.

– Аз не... значи, аз... не харесвам... – отбранява се момичето, повишавайки леко глас.

– Това не е моя работа – отговаря Брит-Мари натъртено.

– В смисъл, не че има... сещаш се... нещо лошо да си такава! Или да не си! – настоява момичето.

– Определено не съм твърдяла, че има нещо лошо! – казва Брит-Мари.

– Нито пък аз! – протестира момичето.

– Добре тогава – казва Брит-Мари.

– Добре! – казва момичето.

Между тях настъпва толкова дълго мълчание, че накрая момичето казва „ало?“, защото си мисли, че Брит-Мари е затворила. Тогава Брит-Мари затваря.

Плъхът закъснява за вечеря с час и шест минути. Втурва се вътре, отхапва толкова голямо парче от „Сникърс“-а, колкото може да носи, спира се за секунда, загледан в Брит-Мари, след което изтичва обратно навън и изчезва в мрака. Брит-Мари увива останалата част от „Сникърс“-а в найлоново фолио и го прибира в хладилника. Измива чинията. Изпира и изсушава кърпата и я окачва на мястото ѝ. През прозореца вижда Свен да излиза от пицарията. Той се спира до полицейския автомобил и поглежда към развлекателния център. Брит-Мари се скрива зад пердето. Свен се качва в колата и потегля. За миг тя се бе изплашила, че полицаят може да дойде и да почука на вратата. Сега е почти разочарована, че не го направи.