Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Затова сега Някоя е в развлекателния център, с махмурлук и леко навъсена, и с бормашина в ръка. Брит-Мари стои в средата на стаята и наблюдава картината ентусиазирано. Намери я в бараката за инструменти на развлекателния център по-рано тази сутрин, тъй като Банк ѝ бе наредила да опразни къщата през деня, а на Брит-Мари така и така ѝ беше трудно да спи поради всички емоции около онова с балкона. Картината се намираше зад неописуем конгломерат от боклуци и беше покрита със слой прах, който бе толкова дебел, че приличаше на вулканична пепел. Брит-Мари отнесе картината в развлекателния център и я почисти с влажен парцал и бикарбонат. Сега изглежда много стилно.

– Никога преди не съм окачала картина, разбирате ли – пояснява Брит-Мари грижовно, щом вижда, че Някоя изглежда раздразнено.

Някоя довършва дупката и окача картината на стената. Всъщност не става дума за живопис, а просто за много, много старо информационно табло с черно-бяла карта на Борг. Най-отгоре пише „Добре дошли в Борг“. За човек, който мрази да пътува, Брит-Мари винаги е питаела голяма любов към картите. В тях има нещо сигурно – винаги е смятала така, още откакто нощем Ингрид ѝ говореше за Париж, когато бяха деца. Можеш да погледнеш картата и да посочиш Париж. А нещата са по-разбираеми, когато можеш да ги посочиш. Брит-Мари кима сериозно на Някоя.

– У дома нямаме картини, Кент и аз, разбирате ли. Кент не обича изкуство.

Някоя вдига вежди към информационното табло, когато Брит-Мари казва „изкуство“. Брит-Мари кима добронамерено.

– Възможно ли е да я окачим малко по-високо?

– По-високо? – въздъхва Някоя.

– Така е много ниско – потвърждава Брит-Мари, съвсем безкритично, естествено.

Някоя поглежда Брит-Мари. Поглежда инвалидната си количка. Брит-Мари също поглежда инвалидната количка. Непредубедено, разбира се. После поглежда Някоя. Хваща едната си ръка с другата.

– Но, естествено, си е добре и там, където е. Естествено.

Някоя промърморва нещо, което най-добре би било никой да не чуе, а после излиза и се отправя към пицарията. Брит-Мари тръгва след нея, защото иска да купи „Сникърс“ и бикарбонат.

Вътре мирише на цигарен дим и бира. Навсякъде по масите има мръсни чинии. Ентусиазмът на Брит-Мари се попарва леко.

– Не искам да се бъркам, но тук прилича на кочина – казва тя грижовно и веднага добавя: – Но не искам да се бъркам, естествено.

– Като не искаш да се бъркаш, не се бъркай – отговаря Някоя и започва да се рови зад щанда, ръмжейки нещо в стил „Хапчетата за глава, къде е сложила Вега тоя шит? Всеки си слага шитовете, където му скимне, и после човек не може да намери шит“. След това изчезва в кухнята.

Брит-Мари се протяга предпазливо към две мръсни чинии, но Някоя сякаш я усеща и се провиква:

– Не докосвай чиниите!

Брит-Мари прибира ръката си и опитва да се въздържи да не пипа нищо. Успява за около петнайсет секунди. После започва да пренася съдовете в кухнята. Там Някоя пие хапчета против главоболие и ги прокарва с течност от някаква бутилка, за чието съдържание Брит-Мари не смее да попита.

– Казах да не докосваш чиниите – изпъшква Някоя, а дъхът ѝ би могъл да свали боята от някоя стена.

Брит-Мари оставя съдовете върху плота на мивката с лек трясък. Съвсем не демонстративно.

– Това всъщност не е хигиенично, разбирате ли. Това място изглежда все едно тук живеят животни.

– И животните трябва да живеят някъде – измърморва Някоя.

Брит-Мари измива чиниите. Някоя я моли да не го прави. Брит-Мари отваря чекмеджето с приборите и започва да ги сортира в правилния ред. Някоя се доближава и затваря чекмеджето. Брит-Мари си поема дълбоко дъх.

– Просто опитвам да разтребя малко.

– Спри да разместваш! После няма да мога да намеря шит! – избухва Някоя, когато Брит-Мари вместо това започва да пренарежда шкафа с чашите. Не го прави сякаш сама е решила, а сякаш просто не може да се сдържи.

– Непонятно ми е как изобщо успявате да намерите нещо тук – информира Брит-Мари.

– Слагаш всичко на грешните места! – възразява Някоя.

– Ха, ха, явно каквото и да правя, все е грешно, разбира се – казва Брит-Мари наранено.

Някоя мърмори несвързано, вдига ръка към тавана, все едно вината е негова, и излиза от кухнята. Брит-Мари остава на място и опитва да се въздържи да не отвори чекмеджето с приборите повторно. Успява за около петнайсет секунди. Когато излиза от кухнята, заварва Някоя да седи насред магазина за хранителни стоки и да яде цели шепи корнфлейкс право от кутията.