Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Значи кафето не ви е по вкуса – констатира тя, определено не кисело.

Мъжете я зяпват така, сякаш ги е заговорила, без да използва гласни звуци. Брит-Мари избърсва няколко невидими и няколко не невидими трохи от масата и поглежда днешните вестници.

– Ха. Възнамерявате ли да решавате кръстословиците? – пита тя.

Мъжете се вторачват във вестниците. Брит-Мари кима грижовно.

– Ако не възнамерявате да ги решавате, мога да ги реша вместо вас.

Мъжете я поглеждат все едно ги е попитала дали занапред възнамеряват да използват бъбреците си, или тя може да ги вземе. Брит-Мари хваща каната с две ръце и пояснява:

– Да не отидат нахалост.

– А ти коя си всъщност? – пита единият от мъжете.

– Брит-Мари – казва Брит-Мари.

– От големия град ли си? – пита другият мъж.

– Да – казва Брит-Мари.

Мъжете кимат така, сякаш това обяснява всичко.

– Тогава си купи свой собствен шибан вестник – казва единият.

Другият изръмжава в съгласие.

– Ха – казва Брит-Мари и решава да не им предлага да си долеят кафе.

Изравя още една стотинка от чантата си и я пуска във вазата за бакшиши от толкова високо, че да издрънчи. Но не демонстративно, естествено, в никакъв случай. Брит-Мари не е демонстративен човек.

Някоя продължава да спи в кухнята, което може би е по вина на Брит-Мари, защото ѝ направи твърде удобна постеля. Затова Брит-Мари се чувства длъжна да се грижи за клиентите, докато дойде Вега. Не че има особено много клиенти. Всъщност няма никакви, ако трябва да сме точни. Единственият, който идва, е червенокосото момче, което се казва Пирата, въпреки че това не е име. Момчето пита внимателно дали Брит-Мари има време за косата му. Тя подчертава, че е ужасно заета. Пирата кима екзалтирано и отива да чака в един ъгъл. Явно го бива в това.

– Ха, ако просто ще стоиш там, по-добре ела да ми помогнеш – казва Брит-Мари.

Той кима по такъв начин, че е цяло чудо как не си отхапва езика. Брит-Мари му казва да предложи на мъжете с шапките и брадите да им долее. Момчето разлива половината кафе по пътя.

После идва Вега. Спира се на вратата и се оглежда все едно е объркала адреса.

– Какво... се е случило тук? – ахва тя, сякаш през нощта в пицарията са нахлули група войнствени педанти, които са я почистили, за да отправят политическо послание.

– Какво искаш да кажеш с това? – пита Брит-Мари оскърбено.

– Толкова е... чисто – ахва Вега.

– Мръсното всъщност не е нормалното състояние на нещата – отбелязва Брит-Мари.

Вега тръгва към кухнята. С отсечен жест Брит-Мари я предупреждава да пази тишина.

– Тя спи.

Вега свива рамене.

– Има махмурлук. Винаги е така след мач.

Карл, който като че ли постоянно идва в пицарията, за да взима разни пакети, влиза през вратата.

– Можем ли да ви услужим? – пита Брит-Мари, съвършено услужливо и съвсем не обвинително.

– Идвам да взема един пакет – казва Карл, съвсем не услужливо.

Бакенбардите му стигат чак до брадичката, забелязва Брит-Мари. Приличат на обърнати наопаки кокичета. Това са едни от любимите цветя на Брит-Мари.

– Днес още не е пристигал пакет – казва Вега.

– Тогава ще изчакам – казва Карл и се запътва към мъжете с шапките.

– И няма да си поръчате нищо, естествено. Просто ще си седите тук – констатира Брит-Мари адски, ама адски дружелюбно.

Карл спира. Мъжете на масата го поглеждат така, сякаш искат да покажат, че определено не смятат, че той трябва да преговаря с терористи.

– Кафе – изревава Карл накрая.

Пирата вече върви към него с каната.

Следващият, който влиза, е Свен. Щом вижда Брит-Мари, малкото му кръгло лице се озарява с усмивка.

– Здрасти, Брит-Мари! – казва той.

– Избърши си обувките – казва Брит-Мари.

Свен кима въодушевено. Излиза и после влиза обратно.

– Колко се радвам да те видя тук – казва той.

– Ха. Днес работиш ли? – пита Брит-Мари.

– Да, разбира се, разбира се – кима той.

– Трудно е да се разбере, изглежда, носиш униформата независимо дали си на служба или не – казва Брит-Мари безкритично.

Свен като че ли не я разбира. Вместо това погледът му се премества върху един очевидно вносен стек цигари, който е останал до касовия апарат след разправията между Някоя и Брит-Мари относно контрабандата.

– Интересни букви... – казва той заинтригувано.

Брит-Мари среща погледа на Вега и паниката на момичето я заразява.

– Мои са! – изплюва Брит-Мари и грабва цигарите.

– О – казва Свен учудено.

– Определено не е престъпление да се пуши! – казва Брит-Мари, макар определено да смята, че пушенето би трябвало да е престъпление.