Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Можеш поне да използваш чиния – моли я Брит-Мари и взима една чиния.

Някоя продължава да яде, много недоволно, цели шепи корнфлейкс право от чинията.

– Естествено, няма да добавиш филмьолк [13] Млечен продукт, популярен в Швеция и Финландия. Подобен е на киселото мляко, но се прави с различни бактерии и при различна температура. – Б. пр. – констатира Брит-Мари загрижено.

– Имам такова, как се казва? Лактозна нетолерантност – въздъхва Някоя.

– Ха – казва Брит-Мари много толерантно и подравнява няколко буркана на един рафт.

– Моля те, Брит-Мари, не докосвай нищо – прошепва Някоя, както прави някой, който има много силно главоболие.

– Накриво са – пояснява Брит-Мари.

– Престани! – протестира Някоя.

– Значи и не подреждам правилно, това ли искаш да кажеш? – интересува се Брит-Мари, след което отива до касата и започва да подрежда стекове цигари по цветове.

– СПРИ! – възкликва Някоя и опитва да изтръгне стековете от ръцете на Брит-Мари.

– Просто опитвам да създам малко уют тук! – обяснява Брит-Мари.

– Тези не стоят заедно! – надава вопъл Някоя и посочва първо марка цигари с чуждестранни букви по кутиите, а после – друга марка без чуждестранни букви.

– Заради данъчните! – казва Някоя сериозно и посочва стека без чуждестранни букви, а после пак този с чуждестранните и обяснява: – Като удара от камък!

Брит-Мари явно има нужда да се хване за нещо, за да не загуби равновесие.

– Искаш да кажеш, че това са контрабандни стоки?

– Не, нали знаеш, Брит-Мари. Тези тук... паднаха на пътя от един камион – извинява се Някоя.

– Това е престъпно! – казва Брит-Мари.

Някоя диша с мрачна решителност през носа и отново отива в кухнята. Отваря чекмеджето с приборите и изругава много високо. Следва дълга тирада, от която Брит-Мари разбира единствено следното: „Идва да ми иска бормашина, закачам ѝ картината, а искам просто да спя, но неее, била съм престъпница, а Мери Попинз ще си отваря развлекателен център и ще ми мести всички шитове насам-натам“. Брит-Мари предполага, че Някоя има предвид нея, като казва „Мери Попинз“. Така, както го казва Някоя, името не звучи напълно позитивно. Брит-Мари остава на границата между пицарията и магазина за хранителни стоки и подрежда бурканите и цигарите. Всъщност просто иска да купи бикарбонат и „Сникърс“ и да си тръгне, разбира се, но все пак не ѝ се струва особено отговорно да купи бикарбонат от човек, който съвсем очевидно още е пиян, затова решава да изчака, докато Някоя изтрезнее.

Тя сякаш е решила да лагерува в кухнята, така че през това време Брит-Мари прави каквото прави в такива ситуации: чисти. Когато приключва, помещението изглежда много приятно, действително. Вътре няма цветя, за жалост, но на плота до касата има ваза с бяла лепенка, на която пише „бакшиши“. Празна е. Брит-Мари я измива и я слага обратно до касовия апарат. После вади всички монети от чантата си и ги слага във вазата. Разбутва ги леко, все едно са почва за цветя. Така изглежда по-приятно, отколкото с празна ваза.

– Може би нямаше да развиваш толкова много непоносимости, ако поддържаше малко по-добра хигиена тук – обяснява тя грижовно, щом Някоя излиза от кухнята.

Някоя масажира слепоочията си, завърта инвалидната си количка и изчезва обратно в кухнята. Брит-Мари побутва монетите във вазата. Входната врата иззвънява и двамата мъже с брадите и шапките влизат вътре. Те също изглеждат като махмурлии.

– Ще ви помоля да избършете обувките си отвън – веднага ги информира Брит-Мари.

– А? – казват мъжете.

– Току-що измих пода, разбирате ли – просветлява ги тя.

Те правят каквото им казва Брит-Мари. Може би по-скоро от шок, отколкото от добри намерения.

– Ха. С какво можем да ви услужим? – интересува се Брит-Мари, когато двамата се връщат.

– Ка... фе? – успяват да кажат мъжете, оглеждайки се наоколо така, сякаш са попаднали в паралелно измерение, където има същата пицария като тази, в която обикновено пият кафе, само че чиста.

Брит-Мари кима и отива в кухнята. Някоя спи с бутилка бира в ръка и с глава в кутията за прибори. Брит-Мари не намира кухненски кърпи, затова взима две ролки домакинска хартия, повдига внимателно главата на Някоя и поставя ролките в кутията вместо възглавница. После внимателно полага главата на Някоя върху тях. Сварява кафето в съвсем обикновена кафеварка, без да я подлага на удари от камъни, и го сервира на мъжете с брадите и шапките. Остава до масата им за кратко, защото си мисли, че някой от тях може би ще каже, че кафето е хубаво. Те не го правят.