Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Навсякъде из къщата са окачени стари снимки на момиче с жълта футболна фланелка. На някои от тях то стои до стария мъж от снимките в развлекателния център. Тук изглежда по-млад, но Брит-Мари осъзнава, че трябва да е бил на нейната възраст, когато са го намерили на кухненския под. През последните години не е имала много хора около себе си, с които да сравнява възрастта си.

Свен стои до вратата, хванал саксиите и чантата ѝ. Той също е на нейните години. Чувства се стара, като го гледа.

– Баща ти много ни липсва, Банк. Липсва на цял Борг – казва той тъжно.

Банк не отговаря. Брит-Мари не знае какво да направи, затова грабва саксиите от Свен. Той сваля полицейската си шапка, но остава на прага, както правят мъжете, които не смятат, че е редно да влязат в дома на една дама, без да са поканени. Брит-Мари също не го кани, макар да я измъчва, че той стои на прага, облечен с полицейската си униформа. Забелязва, че древните жени от другата страна на улицата още са на двора и зяпат. Какво ли ще си помислят съседите?

– Има ли още нещо? – казва тя, въпреки че в действителност има предвид „благодаря“.

– Не, не, разбира се, че не – казва Свен и отново си слага шапката.

– Тогава благодаря – казва Брит-Мари по такъв начин, че прозвучава по-скоро като „тогава довиждане“.

Свен кима неловко и се обръща. Брит-Мари гледа след него и когато той преполовява разстоянието до колата, тя си поема дълбоко дъх, прокашля се и съвсем леко повишава глас.

– За превоза. Благодаря ви... тоест, искам да кажа: благодаря ти за превоза.

Свен се обръща и цялото му лице грейва. Брит-Мари бързо затваря вратата, преди да му е хрумнало нещо.

Банк се качва по стълбите. Използва бастуна си повече като тояга за ходене, отколкото за да се ориентира накъде върви. Препъвайки се, Брит-Мари също се качва горе, стиснала чантата си. Банк прави бърз жест към стаята.

– Тоалетна. Мивка. Ще трябва да ядеш някъде другаде, защото не искам в къщата да мирише на готвено. Стой настрана през деня, защото тогава брокерът идва с пазарните спекуланти – отсича тя и се насочва обратно към стълбището.

Брит-Мари се обръща дипломатично към нея:

– Ха. Ще помоля за извинение за поведението си по-рано днес. Не бях осъзнала, че сте сляпа.

Банк изръмжава нещо и понечва да тръгне надолу, но Брит-Мари не е приключила.

– Но бих искала да отбележа, че всъщност не може да очаквате всички да разбират, че сте сляпа, когато виждат само гърба ви – казва тя грижовно.

Банк изсумтява нетърпеливо. Брит-Мари тръгва след нея и повишава глас:

– Аз нямам предразсъдъци! Ако бях информирана, че сте сляпа, щях да...

– Боже Господи, жено, не съм сляпа! – крясва Банк.

– Ха? – възкликва Брит-Мари учудено.

– Имам нарушено зрение. Отблизо виждам добре.

– От колко близо? – чуди се Брит-Мари.

– Виждам кучето. Кучето вижда останалото – казва Банк и посочва животното, което я чака малко по-надолу по стълбите.

– Значи на практика сте сляпа – констатира Брит-Мари.

– Нали това казах. Лека нощ – казва Банк.

– Ха. Но не сте напълно сляпа, нали? Все пак казахте, че не сте сляпа, затов... – отбелязва Брит-Мари.

Банк изстенва.

– Лека нощ.

– Определено не съм човек, който се хваща за думата, определено не, но определено ви чух да казвате „сляпа“. Имам отличен слух, разбирате ли. Лекарят ми казв... – упорства Брит-Мари, при което Банк придобива вид на човек, който обмисля да пробие някоя стена с челото си.

– Ако кажа, че съм сляпа, хората ги досрамява да задават въпроси и ме оставят на мира. Ако кажа, че имам нарушено зрение, тогава почват да предъвкват разликата между двете. А сега лека нощ! – обобщава тя и продължава надолу по стълбите.

– Аз не предъвквам! – настоява Брит-Мари след нея.

– Забелязвам – въздъхва Банк.

– Мога ли да попитам защо имате бастун, куче и слънчеви очила, ако не сте сляпа? – пита Брит-Мари, а на Банк като че ли ѝ се иска да се свие на пода в ембрионална поза и да запуши ушите си.

– Очите ми са чувствителни към светлина. А кучето си е съвсем обикновено. Имам го още отпреди увреждането на зрението. Лека нощ!

Кучето, изглежда, се обижда леко на определението „обикновено“ и спира кисело насред стълбището.

– Ами бастунът? – интересува се Брит-Мари.

Банк масажира слепоочията си.

– Това не е бастун за слепи, а за разходки. Коляното ми е слабо. Освен това е практично, когато някой стои на пътя ти и не помръдва.

– Ха – казва Брит-Мари.

Банк избутва кучето с бастуна.