Фредрик Бакман: Брит-Мари беше тук

Жената се усмихва още по-топло и побутва чашата кафе по-близо до Брит-Мари.

– Идеята не беше там да има отворена позиция, мила Брит-Мари, а развлекателният център да бъде затворен преди Коледа. Позицията беше грешка.

Вторият облечен със сако мъж вече ръмжи като двигател на моторница.

– Позицията я няма в бюджета? Как би изглеждало това?

Първият облечен със сако мъж се изправя.

– А сега моля да ни извините. Имаме важна среща.

Брит-Мари излиза от общината с прозрението, че пристигането ѝ в Борг е било просто грешка. Те имат право. Естествено, че имат право.

– Утре, скъпа. Ще се върнем утре – пробва Кент, когато сядат обратно в БМВ-то, но Брит-Мари просто обръща мълчаливо и примирено глава към прозореца и слага носна кърпичка под брадичката си. Щом я вижда, в погледа на Кент се появява някаква непоколебимост, някаква отмъстителност, но Брит-Мари не забелязва това точно в този момент.

Петият ден в общината е петък. Отново вали. Налага се Кент да убеждава Брит-Мари да отидат, тъй като тя настоява, че всичко е напразно. Накрая той е принуден да я заплаши, че нарочно ще напише нещо съвършено неподобаващо в списъка ѝ, при това с химикалка. Тогава тя дръпва бележника си, все едно е саксия, която той се е заканил, че ще хвърли през прозореца. В крайна сметка обаче, Брит-Мари се качва неохотно в БМВ-то, мърморейки, че Кент е „хулиган“.

Когато пристигат в общината, там ги чака една жена. Брит-Мари я разпознава като жената от футболната асоциация.

– Ха. Тук си, за да ни спреш, разбира се? – отбелязва Брит-Мари.

Жената поглежда Кент изненадано. Търка нервно ръцете си една в друга.

– Не. Кент ми се обади. Дойдох, за да ви помогна.

Кент потупва Брит-Мари по рамото.

– Обадих се на няколко места. Позволих си да направя това, в което ме бива.

Брит-Мари влиза в кабинета на облечените със сака персони и вижда, че сега там има още няколко такива. Очевидно поради обстоятелства извън контрола на първите три персони, футболното игрище в Борг се е превърнало във въпрос, касаещ повече от един съвет.

– До знанието ни достигна, че влиятелни интереси подкрепят инициативата за повече футболни игрища в общината – казва едно ново сако и кима към жената от футболната асоциация.

– Научихме също, че тукашните бизнес среди са готови да окажат известен... натиск – казва друго сако.

– Много неприятен натиск всъщност! – вмята трето сако и слага пълен с документи найлонов джоб пред Брит-Мари.

– Беше ни напомнено по телефона и електронната поща, че тази година предстоят избори – казва предното сако.

– И това ни беше напомнено по много прям и упорит начин всъщност! – вмята следващото сако.

Брит-Мари се навежда напред. Първата страница в папката е озаглавена „Организация на официалното сдружение на работната група на независимите търговци в Борг“. От документите става ясно, че собствениците на пицарията в Борг, магазина за хранителни стоки в Борг, пощенския клон в Борг и автосервиза в Борг са се събрали предната вечер и са подписали общо искане за футболно игрище. За всеки случай собствениците на новооткритите фирми „Адвокатско бюро Син &Син“, „Фризьорски салон Коса и Неща“ и „Внос на хубаво вино Борг АД“ също бяха подписали искането. По случайност с един и същи почерк. Единственият отличаващ се подпис беше на мъж на име Карл, който според документите тъкмо бил отворил цветарски магазин.

Всичко останало беше подписано с почерка на Кент. Той стои зад Брит-Мари с ръце в джобовете, свит така, сякаш се опитва да не заема излишно място. На Брит-Мари ѝ се иска да полети с него в космоса. Жената със сакото сервира кафе и кима екзалтирано:

– Действително нямах представа, че бизнесът в Борг процъфтява толкова! Очарователно!

Налага се разумът на Брит-Мари здраво да се потруди, за да ѝ попречи да се затича из стаята, разперила ръце като самолет, тъй като е почти напълно убедена, че това не би било уместно.

Първият облечен със сако мъж прочиства гърло и отново взима думата:

– Работата е там, че ни се обадиха дори от Агенцията по заетостта в родния ти град.

– Двайсет и един път. Обадиха ни се д-в-а-й-с-е-т и е-д-и-н пъти – отбелязва друго сако.

Брит-Мари се обръща и поглежда Кент, който да ѝ даде някакви напътствия, но внезапно той е зяпнал саката с отворена уста и изглежда не по-малко шокиран от нея. Едно наглед произволно сако посочва друг документ.

– До знанието ни достигна, че сте била назначена в развлекателния център в Борг.