Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

– Осъзнавам, че децата нямат нужда от мен. Естествено, че го осъзнавам, Кент. Просто ми се искаше да мога да им дам нещо. Искаше ми се поне да можех да им дам игрище.

– Ще се върнем утре – повтаря Кент и ѝ отваря вратата на колата.

– Не, не, ти си имаш срещи, разбирам, че имаш срещи, трябва да се приберем – въздъхва тя.

Кент се почесва разсеяно по косата. Прокашля се леко. Спира погледа си на гуменото уплътнение между стъклото и вратата и отговаря:

– Работата е там, скъпа, че имам само една среща. С дилъра от автокъщата.

– Ха. Не знаех, че възнамеряваш да купуваш нова кола – казва тя.

– Няма да купувам. Ще продам тази – казва Кент и кима към БВМ-то, в което Брит-Мари току-що е влязла.

Лицето му е потиснато, сякаш знае, че това се очаква от него. Но щом свива раменете си, те изглеждат леки и меки, като на младо момче, все едно току-що са били освободени от голямо тегло.

– Компанията фалира, скъпа. Опитвах се да я спася до самия край, но... да. Знаеш. Криза е.

Брит-Мари зяпва.

– Какво ще правиш?

Кент се усмихва безгрижно, по младежки.

– Ще започна отначало. Така се прави, нали? Едно време нямах почти нищо, сигурно си спомняш?

Спомня си. Пръстите ѝ търсят неговите. И двамата вече са стари, но той се засмива:

– Изградих цял един живот. Мога да го направя отново.

Хваща ръцете ѝ в своите и я поглежда в очите, когато обещава:

– Отново мога да бъда онзи мъж, скъпа.

Изминали са половината път между града и Борг, когато Брит-Мари се обръща към него и го пита какво става с „Манчестър Юнайтед“. Кент се засмива високо. Прекрасно е.

– Нещата отидоха по дяволите. Правят най-лошия си сезон от повече от двайсет години. Очаква се да изритат треньора всеки момент.

– Как се е стигнало дотам? – пита Брит-Мари.

– Забравиха какво ги правеше успешен отбор – отговаря той.

– Ако забравиш това, как можеш отново да си го спомниш? – пита тя.

– Като започнеш отначало – казва той.

Кент наема стая при родителите на Падан за през нощта. Брит-Мари го пита дали не би предпочел да остане в къщата на Банк, но Кент признава, че „сляпата вещица малко ме плаши“.

На следващия ден отново посещават общината. На по-следващия също. В общината сигурно има служители, които си мислят, че Брит-Мари рано или късно ще се откаже, но тези хора чисто и просто не са запознати с важността на списъците, написани с мастило. На сутринта на четвъртия ден се срещат с мъж със сако, който е част от съвета. По обед той вече е извикал още един мъж и една жена, също облечени със сака. Не е ясно дали са там заради експертния си опит в областта, или просто защото първият мъж иска да подобри шансовете си да не бъде уцелен, в случай че Брит-Мари отново реши да удари някого с чантата си.

– Чувала съм много хубави неща за Борг. Изглежда е очарователно място – казва жената одобрително, все едно градчето, което се намира на две мили от офиса ѝ, е някакъв екзотичен остров, до който може да се стигне само с помощта на магия.

– Тук съм във връзка с футболното игрище – заявява Брит-Мари.

– Аха – казва облечената със сако жена.

– Нямаме бюджет за това – съобщава другият облечен със сако мъж.

– Както ви казах – отбелязва първият облечен със сако мъж.

– Тогава бих искала да помоля да промените бюджета – информира ги Брит-Мари.

– Невъзможно! Как би изглеждало? Тогава бихме били принудени да променим всички бюджети! – казва вторият мъж ужасено.

Жената се усмихва и пита дали Брит-Мари иска кафе. Брит-Мари не иска. Жената се усмихва още по-широко.

– Правилно ли разбирам, че в Борг вече има футболно игрище?

Вторият мъж изръмжава недоволно през зъби и почти изкрещява:

– Не! Земята беше продадена на строителна фирма. Пише го в бюджета!

– Тогава ще ви помоля да купите земята обратно – казва Брит-Мари.

Изръмжаването през зъби този път е съпроводено от малък фонтан слюнка.

– Как би изглеждало това? Тогава ВСИЧКИ ще поискат да продадат обратно земите си! И всъщност не можем да строим футболни игрища навсякъде! Иначе ще се залеем с футболни игрища!

– Аха – казва първият облечен със сако мъж и поглежда изморено часовника си.

Кент трябва да хване много здраво чантата на Брит-Мари. Облечената със сако жена се навежда напред, за да ги разсее, и налива кафе на всички, въпреки че никой не иска.

– Разбрахме, че сте била назначена в развлекателния център в Борг – казва тя с топла усмивка.

– Да. Да, така е, но аз... напуснах – казва Брит-Мари и прехапва бузи.