Габриел Маркес - В лош час

Вдовицата Асис постоя вдървена няколко минути, като сваляше и слагаше брачния си пръстен с някакво прикрито отчаяние, докато литургията продължаваше. После тя се прекръсти, изправи се и напусна храма през централния кораб, следвана безредно от синовете си.

В една утрин като тази доктор Хиралдо бе проумял вътрешния механизъм на самоубийството. Ръмеше безшумно, в съседната къща пееше авлига, а жена му говореше, докато той си миеше зъбите.

— Неделите са странни — каза тя, като слагаше масата за закуска. — Като че ли висят на кука, разрязани на четири — миришат на сурово месо.

Лекарят завинти самобръсначката и започна да се бръсне. Очите му бяха влажни, а клепачите подпухнали. «Спиш лошо — каза жена му. И добави с лека горчивина: — Някоя такава неделя ще се събудиш стар.» Беше облякла раиран пеньоар, а главата й беше покрита с ролки.

— Направи ми една услуга — каза той, — млъкни.

Тя отиде в кухнята, сложи канчето с кафе на огъня и зачака да заври, заслушана първо в свирукането на авлигата, а малко след това — в шума на душа. Тогава отиде в стаята, за да може мъжът й да намери бельото готово, когато излезе от банята. Когато слагаше закуската на масата, тя го видя готов за излизане; стори й се малко по-млад, облечен в панталона с цвят какѝ и спортната риза.

Закусиха мълчаливо. Малко преди края той я изгледа с нежно внимание. Тя пиеше кафето с наведена глава, леко разтреперана от обида.

— Това е от черния дроб — оправда се той.

— Нищо не оправдава високомерието — възрази тя, без да вдигне глава.

— Сигурно съм отровен — каза той. — В дъждовно време черният дроб се задръства.

— Винаги казваш едно и също — уточни тя, — но никога нищо не правиш. Ако не си отваряш очите — добави, — ще трябва да се признаеш за неизлечимо болен.

Той като че ли се съгласи. «През декември — каза — ще идем за петнадесет дни на море.» Загледа се в дъжда през ромбовете на дървената врата, която отделяше столовата от двора, натъжен от упорството на октомври, и добави: «След това поне четири месеца няма да има недели като тази.» Тя събра накуп чиниите, преди да ги отнесе в кухнята. Като се върна в столовата, го завари с шапка на главата да подрежда чантата.

— Значи, вдовицата Асис пак напусна църквата — каза той.

Жена му бе разказала случката, преди да започне да си мие зъбите, но той не й обърна внимание.

— Вече за трети път тази година — потвърди тя. — Изглежда, не е могла да си измисли по-добро забавление.

Лекарят разкри здравите си зъби.

— Богатите са побъркани.

На връщане от църквата няколко жени бяха наминали да видят вдовицата Монтиел. Лекарят поздрави групичката, събрала се в салона. Приглушен кикот го изпрати до площадката на стълбището. Преди да почука на вратата, той разбра, че има и други жени в спалнята. Някакъв глас го покани да влезе.

Вдовицата Монтиел бе седнала в леглото с разпусната коса и притискаше с ръце края на чаршафа към гърдите си. В скута й се виждаха огледало и рогов гребен.

— Значи, и вие се готвите да идете на празненството — обърна се към нея лекарят.

— Ще празнува петнадесетия си рожден ден — каза една от жените.

— Осемнадесетия — поправи я вдовицата Монтиел с тъжна усмивка. Легна си отново в леглото и се покри до брадата. — Естествено мъже не са канени, а най-малко вие, докторе, лоша поличба е.

Лекарят сложи мократа шапка върху тоалетката. «Добре сте намислили — каза той, като наблюдаваше болната благосклонно и някак замислено. — Сега разбирам, че нямам работа тук.» После, като се обърна към групата жени, се извини:

— Ще позволите ли?

Когато остана насаме с него, вдовицата Монтиел отново възприе горчивото изражение на болна. Но лекарят, изглежда, не го забеляза. Продължи да говори със същия празничен тон, докато подреждаше върху нощното шкафче нещата, които вадеше от чантата.

— Моля ви, докторе — помоли вдовицата, — стига вече инжекции. Заприличала съм на решето.

— Инжекциите — усмихна се докторът — са най-доброто нещо, което е измислено, за да си изкарват хляба лекарите.

Тя също се усмихна.

— Повярвайте — каза, като попипваше бедрото си през чаршафа, — всичко това ми е като изгнило. Не мога да се пипна.

— Ами не се пипайте — каза лекарят.

Тогава тя широко се усмихна.

— Говорете сериозно поне в неделя, докторе.

Лекарят вдигна ръкава, за да премери кръвното й налягане.

— Лекарят ми е забранил — каза той. — Вредно е за черния дроб.

Докато той премерваше налягането, вдовицата с детинско любопитство наблюдаваше скалата на апарата. «Това е най-странният часовник, който съм виждала през живота си» — каза тя. Лекарят не откъсна очи от стрелката, докато не престана да помпа.