Габриел Маркес: В лош час

— До събота.

— До събота — отвърна тя.

Единствената отворена към площада врата беше на църквата. Сесар Монтеро погледна нагоре и видя схлупеното ниско небе на две педи от главата си. Прекръсти се, пришпори мулето и го накара няколко пъти да се завърти върху задните си крака, докато животното стъпи здраво върху размекнатата като сапун улица. Тогава забеляза листа хартия, залепен на вратата на дома му.

Прочете го, без да слиза от мулето. Дъждът бе размил цвета на боята, но текстът, написан с четка, с груби печатни букви, все още беше четлив. Сесар Монтеро приближи мулето до стената, откъсна листа и го накъса на парчета.

С едно подръпване на юздите наложи на мулето ситен равен тръс — за дълги часове напред. Загърби площада по тясна крива уличка, с къщи с глинени стени, чиито врати при отварянето им излъчваха топлината на съня. Надуши миризма на кафе. Едва когато зад гърба му останаха и последните къщи на селото, той обърна мулето и със същия ситен и равен тръс се върна на площада и се спря пред къщата на Пастор. Там слезе, взе пушката и върза мулето за гредата, като вършеше всичко отмерено и точно.

Вратата не беше залостена с резе — беше подпряна само с огромна раковина. Сесар Монтеро влезе в сумрачното преддверие. Чу остра нота, последвана от напрегната тишина. Мина покрай четири стола, наредени около масичка, застлана с вълнена покривка и с шише с изкуствени цветя отгоре. Накрая се спря пред вратата към двора, отметна назад качулката на мушамата, пипнешком провери предпазителя на пушката и спокойно, почти любезно, извика:

— Пастор.

Пастор се появи в отвора на вратата, отвинтвайки мундщука на кларнета. Беше слабо, стройно момче, с едва набол мъх, подрязан с ножица. Като видя Сесар Монтеро, забил токове в пръстения под и с насочена към него двуцевка на височината на кръста, Пастор отвори уста. Но нищо не каза. Пребледня и се усмихна. Сесар Монтеро първо заби пети в земята, после притисна с лакът приклада към тялото си, стисна зъби и в същия миг натисна спусъка. Къщата се разтресе от изстрела, но Сесар Монтеро не знаеше дали преди или след разтърсването видя Пастор от другата страна на вратата да се гърчи като червей сред купчина мънички окървавени пера.

В момента на изстрела кметът заспиваше. Бе прекарал три безсънни нощи, измъчван от зъбобол. Тази сутрин, при първата камбана за литургия, той взе осмото хапче против болки. Зъбоболът отстъпи. Плющенето на дъжда по цинковия покрив му помогна да заспи, но докато спеше, кътникът продължи да пулсира без болка. Когато чу изстрела, той се събуди, скочи и грабна колана с патрондаша и револвера, които винаги оставяше на стол до хамака, съвсем близо до лявата си ръка. Но тъй като чу само шума на дъжда, помисли, че е било някакъв кошмар, и отново усети болката.

Имаше малко температура. В огледалото забеляза, че бузата му се подува. Отвори кутийка с ментолов вазелин и намаза мястото, където го болеше — напрегнато, необръснато. Изведнъж дочу, през дъжда, глъч от далечни гласове. Излезе на балкона. Живеещите на улицата — някои по пижами, тичаха към площада. Едно момче вдигна глава към него, размаха ръце и без да се спира, му извика:

— Сесар Монтеро уби Пастор.

На площада Сесар Монтеро се въртеше с насочена към множеството пушка. Кметът едва го разпозна. Извади с лявата си ръка револвера от калъфа и запристъпва към центъра на площада. Хората му сториха път. От салона за билярд излезе един полицай с готова за стрелба пушка, насочена към Сесар Монтеро. Кметът му каза тихо: «Не стреляй, животно.» Прибра револвера в калъфа, взе пушката от полицая и продължи към центъра на площада с готово за стрелба оръжие. Тълпата се скупчи към стената.

— Сесар Монтеро — извика кметът, — дай ми двуцевката!

Сесар Монтеро не го бе видял дотогава. С един скок той се обърна към него. Кметът сложи пръст на спусъка, но не го натисна.

— Елате да я вземете — извика Сесар Монтеро.

Кметът държеше пушката с лявата ръка, а с дясната разтърка клепачи. Пресмяташе всяка стъпка, с пръст на спусъка и втренчени в Сесар Монтеро очи. Изведнъж спря и ласкаво заговори:

— Хвърли двуцевката на земята, Сесар. Не върши повече щуротии.

Сесар Монтеро отстъпи. Кметът продължи напред с опънат на спусъка пръст. Нито един мускул на тялото му не трепна, докато Сесар Монтеро не отпусна двуцевката и не я пусна на земята. Тогава кметът разбра, че е облечен само с панталона на пижамата, че се е изпотил под дъжда и че кътникът е престанал да го боли.