Владимир Набоков - Поп, дама, вале

Когато към десет се прибра вкъщи, докато минаваше на пръсти през коридора, Франц чу глух кикот зад вратата на хазяина. Вратата беше открехната. Той надникна мимоходом в стаята. Старчето-хазяин стоеше само по бельо, на четири крака, и навело побеляло-алена глава, се оглеждаше между краката в огледалото.

Новата дейност на Драйер наистина беше донякъде тайнствена.

Започна с това, че една сряда, в началото на ноември, при него дойде непознат господин с неопределено презиме и неопределена националност. Можеше да е чех, евреин, баварец, ирландец — просто въпрос на лична оценка.

Драйер седеше в кабинета си в кантората, огромен и тих, с огромни прозорци, огромно бюро, огромни кожени кресла — всичко това на шестия етаж на огромна къща — и тогава, след като бе минал по жълто-зеления коридор, покрай стъклените територии, изпълнени с ураганната пукотевица на пишещите машини, при него влезе този неопределен господин.

На визитката, която го бе предварила с една-две минути, под презимето беше отбелязано: изобретател . Драйер обичаше изобретателите. Той го настани с месмерически жест в кожената благодат на креслото (с пепелник, прикрепен към облегалката за дясната ръка, — по-точно облегалището), а той самият, като си играеше с чудесно наострения молив, седна полуобърнат към него, виждаше гъстите му вежди, шаващи като черни мъхнати гъсеници, и тъмнотюркоазния оттенък на прясно избръснатите му бузи; посетителят носеше папийонка — синя, на бели точки.

Изобретателят подхвана отдалеч и Драйер одобрително се усмихна. Към всяка работа трябва да се пристъпва тъкмо така — с изкусна предпазливост. Той сниши глас и от предисловието премина похвално незабележимо към същината. Драйер остави молива. Подробно и хитро унгарецът — или французин, или поляк — обясни за какво става дума.

— Та значи, не е восък? — попита Драйер.

Изобретателят вдигна пръст:

— В никакъв случай. Това е една от тайните. Гъвкаво, еластично вещество, боядисано в розовеникав или жълтеникав цвят — по избор. Особено наблягам на неговата еластичност, неговата, тъй да се каже, подвижност.

— Интересно — каза Драйер. — Но този електрически двигател не ми е съвсем ясен… Какво наричате например свиваща предавка?

Изобретателят се усмихна:

— Да, там е работата. Щеше да е, разбира се, много по-просто, ако ви бях показал чертежите; но аз естествено още не съм склонен да го направя. Обясних ви как можете да използвате моята находка. Сега въпросът се свежда до следното: съгласен ли сте да ми предоставите пари, за да произведа първите образци?

— И колко? — осведоми се с любопитство Драйер.

Изобретателят отговори подробно.

— А не мислите ли — каза Драйер с палави пламъчета в очите, — че вашето въображение може да се окаже много по-скъпо? Аз много уважавам и ценя чуждото въображение. Ако при мен дойде, да речем, човек и ми заяви: Драги господин директоре! Искам да помечтая. Колко ще ми платите, задето ще мечтая? — бих подхванал, мисля, преговори с него. А вие ми предлагате веднага нещо практично, фабрично производство, въплъщение и тъй нататък. Въплъщение — много важно! Да вярвам в мечта, съм длъжен, но да вярвам във въплъщението на мечтата…

Изобретателят отначало не разбра, после разбра и се обиди.

— С други думи, вие просто се отказвате? — попита той мрачно.

Драйер въздъхна. Изобретателят цъкна с език, кимна и се отметна в креслото, като ту сключваше, ту разделяше ръце.

— Това е трудът на моя живот — изрече той най-сетне, загледан в една точка. — Дванайсет години се трепах над това — над тази мекота, гъвкавост, стилизирана одухотвореност, ако мога да се изразя така.

— Можете — разбира се, че можете — потвърди Драйер. — И е даже много хубаво… Кажете ми — той пак хвана молива, — обръщали ли сте се вече към някого с такива предложения?

— Не — поклати глава изобретателят. — Сега ми е за пръв път. Аз току-що пристигнах.

— Вашата мечта е прекрасна — каза замислено Драйер. — Няма да го крия от вас — прекрасна е.

Другият неочаквано избухна:

— Стига сте повтаряли за мечтата, господине. Тя се сбъдна, тя се превърна в действителност — нищо, че съм бедняк и не мога да изфабрикувам тази действителност. Но дайте ми възможност да ви докажа… Казаха ми, че се интересувате от всичко ново. Само си помислете каква прелест е това, какво украшение, какво фантастично — позволете да кажа, даже художествено постижение.

— Да, но каква гаранция ми давате все пак? — попита Драйер, като се наслаждаваше на неочакваното забавление.