Владимир Набоков - Поп, дама, вале

Здесь есть возможность читать онлайн «Владимир Набоков - Поп, дама, вале» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Фама, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Поп, дама, вале: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Поп, дама, вале»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Франц, младеж от провинциално градче, заминава за Берлин, за да работи в магазина на свой далечен и заможен чичо, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчаваща се, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфва, задълбочава се, копнежът на двамата един по друг става неудържим и постоянен - и се разгръща в кроежи как да се отърват от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята любов и на неговото богатство. Следва низ от изненадващи, ту забавни, ту драматични обрати, все по-осезаема става сянката на смъртта - дали ще я има и дали тя ще е очакваната?
"Поп, дама, вале" (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, датира от 1968-а и е последвана от филмова адаптация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли. cite Владимир Набоков cite Джилиън Тиндъл cite Мартин Еймис empty-line
7 empty-line
8
empty-line
11 empty-line
12
empty-line
15

Поп, дама, вале — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Поп, дама, вале», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сега в стаята беше пусто. Нещата лежаха и стояха в онези небрежни пози, които те заемат, когато ги няма хората. Черната автоматична писалка дремеше върху недовършеното писмо. Кръглата дамска шапка надничаше, сякаш нищо не е било, изпод стола. Някаква тапичка, изцапана от единия край със синьо от мастилото, помисли, помисли и се отърколи тихичко в полукръг по масата, а оттам тупна на пода. Вятърът се опита с помощта на дъжда да отвори прозореца, но не успя. В шкафа, улучил мига, тайно се свлече от закачалката халатът — както го беше правил вече неведнъж, когато никой не можеше да го чуе.

Но огледалото изведнъж проблесна предупредително, отразило прелестна гола ръка, която се протегна изнемощяла и падна като мъртва. Леглото бавно се върна обратно. Марта лежеше със затворени очи и усмивката образуваше две сърповидни трапчинки от двете страни на стиснатата й уста. Кичурите, някога непроницаеми, сега бяха отметнати от слепоочията и Франц, опрян на лакът до нея, загледан в нежното й голо ухо и чистото чело, отново намери в това лице онази прилика с мадоната, която той, любител на такива сравнения, вече беше отбелязвал.

В стаята беше студено.

— Франц… — пророни Марта, без да отваря очи, — Франц… та това беше рай… Аз още никога, никога…

Тя си отиде след час. Преди да си тръгне, изучи много добре всички кътчета на стаята, подреди всички вещи на Франц, премести масата и креслото, забеляза, че всичките му чорапи са скъсани, че на всички долни гащи липсват копчета — и каза, че поначало стаята трябва да се поукраси, — може би с бродирани покривчици, и непременно кушетката, и две-три ярки възглавници. За кушетката тя напомни на старчето, което тихо се разхождаше напред-назад по коридора. Като се усмихваше ту на нея, ту на Франц, и потриваше сухо шумолящи длани, то каза, че щом пристигне съпругата, ще има и кушетка. А понеже, честно казано, никаква кушетка не беше давал на поправка (в празния ъгъл по-рано бе стояло чуждо пиано), и понеже освен това, старчето беше ерген, то с голямо удоволствие отговаряше на Марта. То поначало си беше доволно от живота, това сиво старче с домашни ботушки с катарами, особено откакто си откри чудна дарба — да се превръща вечер по избор, или в дебел кон, или в шестгодишно момиченце с моряшка рокличка. Защото той всъщност — но това е, разбира се, тайна, — той беше известен илюзионист и фокусник. Менетекелфарес.

На Марта й хареса неговата учтивост, но Франц я предупреди, че е чудак.

— Ах, мили мой — каза тя, докато слизаше по стълбата, — всичко това е много, много хубаво. Този тих старец е за предпочитане пред някоя любопитна, бъбрива вещица. До утре, мили… А когато жена му си дойде, ние просто ще си намерим друга стая. Можеш да ме целунеш — но бързо…

Улицата, на която живееше Франц, беше тиха, бедна, задънена, а другият й край излизаше на малък площад, където във вторник и петък разполагаше сергиите си скромен пазар. Оттам изтичаха две улици — вляво — крива пресечка, където в дни на политически събития от прозорците стърчаха мръсночервени знамена; вдясно — дълга, многолюдна улица, на която, между другото, имаше и магазин, в който всяко нещо струваше пет гроша, все едно дали става дума за чифт жартиери или бюст на Шилер. Тази улица опираше в каменен портик с бяла буква върху синьо стъкло, — крайна станция на подземната железница. Там трябваше да се свие вляво, по булеварда, по-нататък вече нямаше къщи, тук-таме се строеше вила или се ширеше зелена пустош, разделена на зеленчукови градинки. Следваха пак къщи — огромни, розови, току-що изникнали. Марта свърна зад ъгъла на последната от тях и се намери на своята улица. Домът й беше в другия й край — близо до широкия булевард, по който минаваха два трамвая, 113 и 108, и един автобус.

Тя мина бързо по чакълестата пътечка към верандата и в този миг слънцето се отърколи по меката долна част на велурените облаци, намери процеп и скоростно си проправи път. Дръвчетата край пътечката веднага припламнаха с мокри огънчета, а паяжината разхвърли тук-таме спици с цвят на дъга. Ливадата заискри. Със стъклено крило проблесна прелетял врабец.

Когато Марта влезе в антрето, пред очите й в полумрака преплуваха румени петна. Къщата беше празна; в трапезарията масата още не беше сложена; в спалнята, на килима, на синята кушетка — грижливо нагънато слънце. Тя почна да се преоблича, като се усмихваше щастливо и нежно в огледалото.

А малко по-късно, когато вече стоеше насред спалнята, в тънка тъмночервена рокля, леко гримирана, с пригладени слепоочия, отдолу до нея стигна лиричният лай на Том, а след това — силен глас, който й се стори непознат. Докато слизаше по стълбата, тя срещна на завоя непознат господин, който бързо се качваше, свиркаше си и удряше с камшик по перилото. „Здравей, душице — каза той, без да спира, — след десет минути съм готов.“ — Той взе последните две-три стъпала наведнъж, весело охна и погледна изкосо надолу към отплуващия път в косата й. „Побързай — рече тя, без да се обръща. — И те моля да не миришеш на манеж.“ Горе с тих смях се затвори врата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Поп, дама, вале»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Поп, дама, вале» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Владимир Набоков - Lolita
Владимир Набоков
Владимир Набоков - Король, дама, валет
Владимир Набоков
Владимир Набоков - Подвиг
Владимир Набоков
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Набоков
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Набоков
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Набоков
Владимир Набоков - Дар. II часть
Владимир Набоков
Отзывы о книге «Поп, дама, вале»

Обсуждение, отзывы о книге «Поп, дама, вале» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x