Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Тя дори беше забравила, че той вече на два пъти я бе придумвал за някакъв кръжок, който би било добре да се организира за свободното време на децата.

— Не, не, аз наистина бях актриса навремето, но никога не съм се занимавала с деца, и дума да не става — твърдо отказа тя.

— Добре де, добре… Тогава може би ще ни станете счетоводител? В кооперацията ни трябва и счетоводител. Онази, старата напуска. А вие ще сте много подходяща за нас… — помисли малко и добави: — Та на кого ли не бихте подхождали, от друга страна? А? Не ми отказвайте, не ми отказвайте! Първо помислете! Аз просто място не си намирам, задето една такава млада, красива… ще прощавате, разбира се, жена просто по никакъв начин не се изявява в обществен смисъл — и той се разбърза и не пожела да изпие чая, който Вера любезно му предложи.

Вера разказа на Шурик и за размислите си за принизяването на културата, и за посещението на Михаил Абрамович, който й предлагаше да върши нещо полезно на обществени начала. Посмя се. А Шурик неочаквано каза:

— Знаеш ли, Веруся, заниманията с деца сигурно ще бъдат много подходящи за теб. Ти винаги толкова интересно говориш за театъра, за музиката. Не знам, не знам, може би това би било хубаво…

След още няколко дни Михаил Абрамович дойде с картонена кутия, на която с гнусни кафяви букви пишеше „Мармалад в шоколад“. Пиха чай. Той я съблазняваше от името на партийния комитет в блока. Тя се усмихваше и се измъкваше с шеги. Отдавна знаеше, че мъжете евреи я харесват. Този приличаше по нещо на снабдителя, който преди много години беше влюбен в нея… Но такъв ухажор — все пак беше прекалено… От този ден тя стабилно лепна на Михаил Абрамович прякора Мармалада.

Вера се усмихваше и настроението й се подобри — нещо невероятно за декември, и дори предложи на Шурик да подготви за учениците му ако не истински коледен празник, поне чай със сладки.

— Но какви сладки?

— Е, може да купим и да прикрепим към тях късметчета…

Но Шурик категорично отхвърли това предложение, което прие като пародия на домашните традиции. Въпреки това предварително купи елха, този път много хубава, и я сложи на балкона, докато й дойде времето…

След като намери майчините си бърсалки за прах, Вера изведнъж забеляза, че след смъртта на Елизавета Ивановна къщата някак бе овехтяла и помръкнала, макар че и човекът, който се грижеше за подовете, бе идвал, бе изтъркал с две четки паркета и бе оставил след себе си старомоден мирис на восък и благородно проблясващ паркет, а и самата Вера Александровна на няколко пъти бе обиколила апартамента с чорапените бърсалки и бе събрала прахта в техните розови коремчета. Нещо липсваше… Обясни това на Шурик в своя меланхоличен стил…

Беше вечер, след вечерята седяха до масата — не в кухнята като в припряна сутрин, а в бабината стая, до овалната маса. Брамс отиваше към края си, Шурик много пъти беше слушал тази плоча и очакваше наближаващата кода…

— Веруся, аз мисля, че всъщност работата не е в къщата. Всичко у нас е наред, баба би могла да бъде напълно доволна. Просто, разбираш ли, и аз си мисля за това: ти прекарваш прекалено много време вкъщи…

— Така ли мислиш? — изуми се Вера от това странно предателство. Та нали именно Шурик толкова настояваше тя да се пенсионира, да получи инвалидност… И изведнъж — да си мисли така… — Смяташ ли, че трябва да си потърся работа?

— Не, изобщо не смятам така. За друго говоря. Не работа, а занимание. Сигурен съм, че би могла да пишеш рецензии — ти винаги толкова интересно говориш за театъра, за музиката. Знаеш толкова много… Би могла да преподаваш… Не знам какво точно, но можеш много неща… Баба винаги го е казвала — че си погубила таланта си, но нали не е късно да правиш и нещо друго…

Вера сви устни:

— Какъв ти талант, Шурик? Аз съм виждала истински актриси, гледала съм Алиса Коонен, Бабанова…

Май никой никога не бе изпитвал такова уважение към творческата й личност, каквото изпитваше Шурик. Приятно беше.

Аля нямаше време за каквото и да било настроение — добро, лошо, тъжно. Прекалено заета беше. Но малко преди Нова година пристигна полуофициално писмо от Акмолинск, от завода. Завеждащата лабораторията й честитеше Новата година от името на бившите й колеги, пишеше, че на нейното място са назначили двама лаборанти и те заедно се справят по-зле, отколкото тя сама. Това беше приятната част от писмото. По-нататък тя пишеше, че цялата лаборатория очаква завръщането й като истински специалист и че би било особено добре, ако тя усвои добре методите на качествения и количествения анализ на продуктите на нефтения крекинг, защото това ще бъде основното направление в работата й. И друго: когато през лятото започне производствената й практика, заводът ще я изиска да поработи в родното си място, а отдел „Личен състав“ вече е потвърдил, че ще й платят и пътя и ще й дават заплата за времето на практиката.