Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

У Гия веселбата беше в разгара си. Родителите му бяха заминали за Тбилиси, като му бяха оставили апартамента и по-голямата му сестра, нисичка дебеланка с монголска външност и неразбираем говор. Обикновено я вземаха със себе си, но този път не можаха: беше настинала, а се знаеше, че простудите я заплашват с опасни последствия. Освен бившите съученици Гия беше поканил няколко състудентки от института, така че момичетата, както често се случваше, бяха твърде много и танците носеха по-скоро групов характер. Шурик веднага се озова в центъра на тази танцувална бъркотия и играеше рокендрол или някакъв танц, който той наричаше така, с голямо въодушевление, като спираше единствено за по едно питие, а питиета имаше цяло море. Пиеше, танцуваше и чувстваше, че именно това му е нужно, за да се отърве от непознатото преди усещане за ужас, утаило се в такива дълбини на душата му, за чието съществуване дори не беше се досещал.

Част от грузинския коняк, докаран в цистерни от Тбилиси в Москва за местно бутилиране, се разпределяше между московски грузинци, приятели на началника на московското конячено предприятие. Двайсетлитровият бидон с дарената напитка се намираше в кухнята. Не беше много лоша, макар да беше и доста далеч от хубава, но количеството й толкова превъзхождаше качеството, че качеството нямаше абсолютно никакво значение. Беше същият коняк, с който Валерия Адамовна черпеше Шурик, от същия източник, от същия човек. Но Шурик пиеше коняка с водни, а не с мънички чашки, напълнени до третината, опитвайки се по-скоро да се отърве от натрапчивия спомен — Аля със забелени очи и трескаво гърчещи се изкривени лапички.

След един час стигна до зенита на опиянението и за около четирийсет минути изпадна в онова щастливо състояние, заради което милиони хора ето вече хиляди години вливат в себе си „огнена вода“, изгаряща помраченото от безбройни провали минало и плашещото бъдеще. Щастливо, но кратко състояние, от което Шурик запомни дебеличката сестра на Гия с нейното грейнало плоско личице, подскачаща около краката му, без да е в такт с музиката, едно високо дългокосо момиче в сини дрехи и с нахапана пирожка, която пъхаше в устата на Шурик, съученичката си Наташа Островская, напълняла, с венчална халка, която настойчиво навираше в очите на Шурик, и отново нисичката дебеланка, която току го теглеше за ръката нанякъде.

Освен това си спомняше, че повръща в клозета и се радва, че уцелва точно средата на тоалетната чиния, без никакви изключения. От този момент нататък не си спомняше нищо до момента, когато се събуди на тесен креват в непозната стая. Беше детска, личеше си по количеството меки играчки. Нещо притискаше краката му — сестрата на Гия, която спеше върху тях, прегърнала голям плюшен мечок.

Той внимателно измъкна краката си изпод трогателната двойка. Дебеланката отвори очи, неопределено се усмихна и отново заспа. За миг го споходи смътно подозрение, но веднага, без каквото и да било усилие го отпъди. Изправи се. Виеше му се свят. Беше жаден. Кой знае защо, много го боляха краката. Отиде в кухнята. Тук беше абсолютна кочина: лепнещ под, счупени съдове, фасове и остатъци от храна… На килима в голямата стая, завити с палта и нелепо снежнобял чаршаф, спяха неопределен брой гости.

Шурик си взе якето, което за късмет беше захвърлено насред антрето, и — дим да го няма. Трябваше бързо да се прибере вкъщи, при майка си.

Аля беше доволна от новогодишните си постижения. Наспа се — сама в цялата стая. Съседките й се бяха пръснали по гости. Главата престана да я боли.

Шурик не идваше при Аля. Отначало тя му се обаждаше по телефона, веднъж го покани на театър, друг път го помоли да закарат един хладилник в общежитието: една служителка от катедрата й го даде, когато си купи нов. Шурик отиде да помогне. А после веднага се разбърза… Аля се натъжи: любовната й връзка не беше успешна. Но започна сесията, тя се канеше да му се обади отново, само че се страхуваше да не развали окончателно всичко.

Институтският стол не работеше лете и Аля купуваше от хлебарницата гевреци за цялата приемна комисия. Веднъж претичваше през улицата на червено и я блъсна кола. Как се случи това, изобщо не си спомняше — когато се оборави, около нея се бяха събрали хора. Шофьорът, който я беше блъснал, на всичко отгоре бе ударил и насрещна кола.

Всичките й кости бяха здрави, но я болеше хълбокът и левият й крак беше охлузен. Двама милиционери съставяха протокол. Тя беше потърпевша, но и нарушителка. Аля молеше да не викат Бърза помощ, каза, че няма нищо страшно. Единият от милиционерите, русоляв, слабичък, се наведе над нея и тихо й каза: