Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

— За теб ще е по-добре да дойде Бърза помощ.

Но Аля се страхуваше, че ще я задържат задълго в болницата и ще загуби работата си. Така и каза на милиционера: че работи като секретарка на приемна комисия и няма никакво време за губене по болници. Русолявият милиционер се казваше Николай Иванович Крутиков, той я закара с милиционерската кола до общежитието. Беше старшина, но не участъков, както си бе помислила тя, а от отдела за регулиране на уличното движение.

После, когато се запознаха по-отблизо, той й обясни защо така е било много по-добре. Николай Крутиков също беше от провинцията, но не отдалече, а от областта и живееше в милиционерско общежитие. След казармата започна работа в московската милиция и смяташе, че е извадил късмет. Скоро щели да му дадат стая, а ако бил женен — гарсониера.

Нещата не станаха толкова бързо. Дадоха им апартамент едва след две години. Цяла година ходиха на кино, но Аля не му позволяваше нищо такова: сега беше умна. Затова пък, когато се ожениха, той я обикна истински, както онзи Енрике — Ленка Стовба. Една година живяха в стая под наем наблизо, на малката уличка „Пихов“, после се преместиха оттатък Савьоловската гара, в гарсониера. Всичко се подреждаше толкова добре, че нямаше накъде повече: когато дойде време да се връща в Акмолинск, тя вече беше и омъжена, и с московско жителство, и бременна, и започваше аспирантура.

В Акмолинск Аля се върна само веднъж — за погребението на майка си. А за Шурик дори не си спомняше — защо човек трябва да си спомня несполуки?! От цялата тази история остана само английският чай. Аля купи специална съдинка за мляко, пие чая си с мляко, а бисквитите премества от пакета в специална чинийка. Смята да даде дъщеря си, когато порасне, в музикално училище. Добро момиче!

Вера Александровна прекара летния сезон много приятно. Наеха част от вилата на същата хазяйка, Олга Ивановна Власочкина, същата вила, в която прекарваха всички лета още от раждането на Шурик, с редки пропуски. Сега се настаниха не в предишните помещения — две големи стаи с веранда, а в по-скромна част от вилата, която гледаше към задния двор — една стая с тераса и отделна кухня. Макар и по-малко, новото място беше по-удобно. Преди да се преместят, Шурик пренесе необходимото от бараката, в която семейството съхраняваше предимно мебели, докарани тук по времето на великото преселение от „Камергерски“. Странна работа, как така при местенето от една стая с прегради в двустаен апартамент не се намери място за няколкото виенски стола, двете етажерки, разтегателната маса, изгубила своето гостоприемно качество… На два пъти интернираната покъщнина, запазена от хазяйката здрава и читава, сега бе подредена на новото място и напомни на Шурик и Вера за Елизавета Ивановна: тези мебели още не знаеха за смъртта й, нейният стол с избродирани върху калъфа на облегалката мастиленосини метличини сякаш очакваше нея. Сега обаче, след като бяха минали две години, чувството за загуба бе донякъде избледняло, както и метличините…

Сега на този стол седеше Ирина Владимировна, стара приятелка и далечна роднина на Вера. Дъщеря на търговец, която цял живот бе крила произхода си, самотната Ирина отдавна живееше далеч от родния си Саратов, в Малоярославец, недалеч от Москва, работеше като Шурик в библиотека и сега, вече пенсионерка, с радост прие предложението на Вера да поживее с нея на вилата. Още от времената на артистичната младост на Вера Ирина гледаше на нея като на същество висше и никакви житейски несполуки на приятелката й не бяха успели да я разколебаят в дълбокото й, с оттенък на собствена принизеност чувство на почит.

Зарадва се и Шурик: присъствието на компаньонка край майка му беше голямо облекчение — ежедневното пътуване в претъпканата електрическа мотриса отнемаше много време и сега благодарение на Ирина Владимировна той можеше да не нощува всеки ден на вилата. Идваше през ден, понякога и през два, с продукти. Ирина, която бе прекарала целия си живот ако не в нищета, то в голяма оскъдица, с увлечение се занимаваше с разкошно готвене: продукти имаше в изобилие, дори повече от необходимото, и тя печеше, вареше и задушаваше с голям размах, буквално в стила на Елизавета Ивановна. Вера Александровна, която бе свикнала да се храни малко и разсеяно, с усилие откъсваше Ирина Владимировна от кухнята, за да се поразходят, да отидат до езерото, до брезовата горичка… Обикновено Ирина отказваше и Вера се разхождаше сама, правеше дихателна гимнастика на закътана поляна, като редуваше дълги вдишвания, изпълващи белите й дробове до дъно, с кратки енергични издишвания, и усещаше приливите на здраве, особено в повредената си от операцията шия. През това време Ирина стръвно стържеше, разбъркваше и разбиваше. Затова пък за пристигането на Шурик предварително сервираше масата — под две дебели кърпи почиваше топъл млин, в дълбокото мазе върху лед застиваше желирано месо, под плътно затворен капак концентрираше ароматите си компот.