Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Вера удряше силно коравите клавиши на пианото, така че през мелодиите на френските коледни песнички се долавяше сухият тропот на ноктите й, но децата пееха трогателно и спектакълът вървеше изключително добре, никой нищо не забравяше, никой не падаше и не се препъваше в костюма си, а и светецът Йосиф блесна с импровизация: когато дойде времето да бягат в Египет, вдигна на ръце магаренцето с чорапените уши и Дева Мария, която боязливо бе седнала върху малолетното добиче, и вехтото кафяво одеяло, което трябваше да представлява новороденият Христос — и всички се разпищяха, закикотиха се и заподскачаха. Най-сетне Шурик си свали наметалото и плешивата перука от капрон — това беше единственият театрален реквизит, който Вера Александровна специално бе взела назаем от работилниците, — събра в една купчина останалите костюми и ги отнесе. По-нататък според програмата идваше чаят и всички седнаха да пият чай от електрическия самовар, без особен интерес ядяха домашни млинове и очакваха най-сетне да започне обещаното теглене на късмети.

Елизавета Ивановна, розова и влажна като след вана, пъхаше ръка под салфетката и опипом вадеше от там поредната курабийка с късметче. Възрастните също се наредиха на опашката. Ръка протегна и Лиля. Падна й се агънце, цялото в спирали от бяла захарна паста. А на листчето пишеше „Смяна на жилището, промяна в живота, промяна в съдбата“. Лиля показа листчето на Шурик:

— Ето, виждаш ли…

Родителите на Лиля бяха трийсет и осем годишни евреи, математици, от онези с пътешествията с лодки, със ските и китарите. Майка й весело псуваше на всяка втора дума, а баща й обичаше да си пийва. Но не умееше да пие. Да се откаже обаче от това общонародно развлечение, не можеше и не можеше, така че майка й от време на време го довличаше от гости блед, лъхащ на повърнато, натикваше го в банята, незлобиво и смешно го ругаеше, а после го домъкваше гол, увит в хавлия, в стаята, слагаше го в леглото, завиваше го, поеше го с чай с лимон и аспирин и бърбореше:

— Каквото за руснака е добро, за евреина е смърт…

Това си беше чисто плагиатство, още Лесков беше намерил отнякъде и беше използвал тази пословица, но наистина звучеше смешно.

Освен това документите им за Израел вече бяха подадени, двамата бяха напуснали работа и вече няколко месеца семейството живееше сред истерична приповдигнатост: хем радостно, хем весело, хем страшно… Не беше съвсем ясно ще ги пуснат ли, ще им откажат ли или пък направо ще ги тикнат в затвора. Баща й имаше някакви греховце: някъде нещо беше публикувал, подписал, заявил. Вече цяла година се точеше това безкрайно сбогуване с Русия и с любимите приятели и те ту внезапно хукваха за Ленинград, ту отписваха Лиля от училище и я помъкваха към Самарканд, ту тръгваха да издирват някакви неизвестни роднини в Украйна, канеха ги у дома за сбогуване и по едно време цяла седмица из жилището тежко стъпваха две дебели възрастни еврейки от онзи провинциален тип, който човек трудно може да си представи — смесица от Шалом Алейхем и антисемитски пародии.

Лиля още не можеше да реши дали си струваше да кандидатства за университета. Беше кристално ясно, че няма да я приемат, но нали трябваше да провери себе си, да опита. А приемеха ли я, щеше да стане още по-глупаво… Майка й я разубеждаваше — зарежи тая работа, учи езика, това е по-важно за тебе. Разбира се, имаше предвид иврита. Баща й смяташе, че трябва да кандидатства, и в среднощната тишина, така че да не чуе Лиля, шепнеше на майка й:

— Нека се сдобие със собствен опит, прекалено добре живее. Да я скъсат, та да си укрепи еврейското самосъзнание…

След Нова година Лиля някак се отпусна, заряза подготовката за изпитите, започна да бяга от училище и се пристрасти към едни безсмислени и безцелни разходки из утринна Москва. Шурик пък, обратното — поправяше получени тройки по алгебра и физика и се стараеше много по предметите, по които щеше да държи изпити.

Когато наближи пролетта, Вера Александровна си взе отпуск, за да отделя на момчето повече внимание. Но това беше абсолютно излишно: Шурик проявяваше неочаквана организираност, много учеше и малко слушаше Ела Фицджералд. Сега у тях идваше преподавателка по руски език и литература, а два пъти седмично той ходеше на уроци при историк. Взе изпитите си от матурата почти с отлични оценки и дори учуди преподавателите по математика и физика. Училището свърши, оставаше последният напън, но това, от което Вера недоволстваше, беше, че Шурик всяка вечер излизаше и се връщаше един Господ знае кога. По-голямата част от вечерите си той прекарваше с Лиля. Известна част — с Матилда Павловна. Но това не казваше вкъщи.