Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Ирина Владимировна се чувстваше абсолютно щастлива — за пръв път в живота си бе успяла напълно да се реализира. Беше направила всичко, което умееше, и всичко, за което бе мечтала в гладните и полугладните години: гъска, пълнена със зеле, както я бе правила баба й, и млин с различни плънки в четирите ъгъла, и рибен пастет. И всичко стана много сполучливо… Освен това днес тя смяташе да хапне препечена филийка с хайвер, който като дете не бе успяла да опита, защото беше малка, а в по-късните години дори не бе виждала този вълшебен продукт…

Гостите не се чувстваха щастливи, а, напротив, по различни причини изпитваха недоволство — особено двете пожизнени приятелки на Вера Александровна: Кира и Пила. Наскоро се бяха скарали и всяка от тях беше сигурна, че на тържеството няма да срещне другата. Но Вера, не стига че ги бе поканила, макар прекрасно да знаеше, че са скарани, бе проявила и нетактичността да ги сложи една до друга на масата и сега те седяха загледани в различни посоки, лишени и от дар слово, и от апетит.

Арик и Зира, арменските съседи, също бяха прясно скарани, кавгата им избухна точно пред вратата: Зира беше облякла най-хубавите си дрехи, а Арик критично огледа жена си и каза, че с тая рокля мястото й е на ереванската чаршия. Зира се разплака, съблече роклята и каза, че няма да дойде. Наложи се Арик дълго да я уговаря и утешава и сега знаеше, че тепърва още дълго ще трябва да си плаща за непредпазливата забележка.

Алочка беше разочарована от отсъствието на Женя.

От трите дошли „студийни“ момичета едната беше влюбена в Шурик още от пети клас, а сега вече следваше. Седнала срещу Шурик, тя свежо преживяваше несподелената си любов. Втората, петнайсетгодишна, изобщо не беше влюбена в Шурик. Напротив, беше влюбена във Вера Александровна и я ревнуваше от целия свят. Третата, една от ранните ученички на Вера Александровна, беше угрижена, задето не я спохождаше ежемесечната женска неприятност и си представяше възможните ужасни последствия от това… Гадеше й се и не й беше до ядене.

Ирина Владимировна, докато я владееше предварителната възбуда, се чувстваше окрилена, но когато забеляза явната диспропорция между количеството приготвена храна и възможностите на хранещите се, отиде в кухнята да плаче. От този момент нататък Шурик и Вера поред я посещаваха в кухнята, опитвайки се да спрат пристъпа на неудържимия плач.

През това време Арик все повече се развихряше, вдигаше чаши и произнасяше наздравици: пиха за майката, за покойния баща, за бабата и за всички предци на Шурик, за небето и за земята, за дружбата между народите и още веднъж за светлото бъдеще. Приятелките на Вера се задавяха от смях и на тази почва се сдобриха.

След предястията дойдоха основните гозби. Тук в работата трябваше да се включи и Светлана, тъй като Ирина Владимировна бе излязла от строя и събра сили чак за десерта, когато преялите и препили гости можеха само слабо да мърдат ръце и езици, също като на ням филм, прожектиран на бавни обороти. Гостите изядоха пастите, пиха чай и започнаха кротко да се разотиват, придържайки корема си. И тогава Светлана откри една липса: беше изчезнал Шурик. Той беше излязъл да изпрати Ала и Катя, но бе пошепнал за това само на майка си. На Светочка не бе съобщил — отчасти защото смяташе да ги качи на такси и веднага да се върне, отчасти поради пълното си отпускане и загубената бдителност: през годините на общуването със Светочка прекрасно бе научил колко опасно е да й се дава повод за тревога…

Катя заспиваше и Шурик я носеше на ръце. Когато успяха да хванат такси, детето спеше дълбоко, но щом Шурик се опита да го прехвърли в ръцете на майка му, то го прегърна през шията и се разплака:

— Нали няма да ни зарежеш? Мамо, и той ще ни зареже… Не си отивай, Шурик…

Шурик се качи в таксито. Катя зарови лице в рамото му и моментално заспа.

— Ти разбираш ли каква травма е това за детето? — прошепна Алочка и сложи ръка на другото рамо на Шурик.

Шурик разбираше това. Разбираше също, че са налице не една, а две травми. Погледна часовника си: едва десет и петнайсет, така че спокойно можеше да се върне при гостите. Но най-важното беше веднага да се обади на майка си.

Още щом влезе в бившето съпружеско гнездо на Женя Розенцвейг и предаде Катя в ръцете на Алочка, той веднага се хвана за телефона:

— Маминко, наложи се да закарам Ала и Катя до тях. Скоро ще се прибера.

Веруся изрази недоволство. Каза му шепнешком да се прибира по-скоро, защото Ирина е в истерия: останало такова количество храна, че не се побирало в хладилника и сега тя правела сметка колко пари са похарчени и колко храна е останала, и смятала да им изплаща разликата на вноски…