Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

Ето че наближава рожденият му ден, трийсетгодишнина, майка му пита — как ще го празнуваме… Може да покани вкъщи Женя и Гия, но ще се довлече Светлана — просто ужас. Че и Сонка ще довтаса — Светлана ще пребие Сонка и ще се хвърли през прозореца, а Сонка ще се напие и пак ще се почне запой… Като тогава, на погребението на Валерия…

Добре ще е да покани на рождения си ден само мъже. И то не вкъщи, а в някой ресторант. Като „Арагви“ например… Сонка няма и да се сети за рождения му ден. Но как да се измъкне от Светочка?

Светочка беше чумата на живота му. Невъзможно беше да скрие нещо от нея. Тя проникваше във всички пори, разследваше всичко, следеше всяка негова крачка… и постоянно го заплашваше със самоубийство. През годините откак се бяха запознали, беше направила три опита, ако не се брояха дребните, почти декоративни движения към някой перваз — та Шурик да бъде винаги във форма, да не се отпуска.

„Ще й кажа, че ще бъда в мъжка компания“ — реши Шурик и веднага си представи как на излизане от ресторанта ще види покрай него по тротоара да минава стройната Светочка. Няма да спре при него, само внимателно ще го погледне, него и приятелите му, после ще извърне глава и ще подмине…

Вера пък дълго съчинява за Шурик подарък, който да бъде запомнящ се и елегантен. Намери в един антикварен магазин великолепен кожен албум с метална ключалка. Беше от тъмносиня кожа това прекрасно албумче… Но нещо липсваше. Вера Александровна помисли малко и си поръча при шивачката от театралното ателие тъмносиня рокля. Много простичка рокля, абсолютно нищо особено, но цялата — и по маншетите, и по яката — обточена с тънка ивица тъмносиня кожа! В същия цвят като албумчето. Целият замисъл се състоеше именно в безукорното изпълнение. Разбира се, Вера не казваше на Шурик нищо за албумчето — подбираше и налепваше снимките му от раждането до текущия момент изключително в негово отсъствие, с роклята обаче той здравата се изпоти: три пъти води Вера в ателието и два пъти в Театъра на Таганка, където домакинът й беше обещал парченце синя кожа…

След тези приготовления стана очевидно, че първо ще трябва да отпразнува рождения си ден вкъщи — заради майка си: да помоли Ирина Владимировна да приготви почерпката, да покани двете мамини приятелки, които обикновено идваха за нейни рождени дни, възрастната арменска двойка, която бе купила апартамента на покойния Мармалад и заместила старото приятелство с ново, и, разбира се, щяха да се довлекат една-две приятелки, бивши момичета, които още наобикаляха Вера. И за да е пълна картината, би могъл да добави към тях и Светочка… А Сонка нямаше да дойде, щеше да забрави. А на другия ден — на ресторант с приятелите…

По установила се през последните години традиция Ирина Владимировна прекарваше в Москва месец септември, вкарваше в релси техния московски живот и си заминаваше вкъщи при онези студове — имаше у дома си водно отопление и след като бе понесла безброй разнообразни лишения и изпитания, повече, отколкото от Страшния съд, се страхуваше за тръбите си…

Седмицата преди юбилея на Шурик Ирина прекара в щастливо напрежение: природната й щедрост, притисната от изнурителната пожизнена сиромашия, разцъфтя с разкошни цветове. Шурик ръководеше парите в къщата и й даваше колкото й бяха нужни, без ограничения. И в такъв момент нуждите на човека, който цял живот едва бе свързвал двата края, нараснаха хилядократно: тя излизаше рано сутринта и се прибираше след затварянето на магазините с претъпкани пазарски чанти. Годините не бяха изобилни, продуктите се „пускаха“ в продажба, нареждаха се опашки, но при наличие на известни ловджийски навици човек би могъл добре да си напазарува. Със смъртта на Валерия бе дошъл краят на специалните доставки. Но, изглежда, и Ирина имаше „ловджийски“ дарби… Като гледаше тази продоволствена вакханалия, Вера плахо питаше — защо толкова много…

— Трийсетата годишнина е важна дата! — гордо вирваше глава Ирина и никой не спореше с нея.

Шурик и майка му се споглеждаха — и двамата разбираха, че сега Ирина Владимировна се радва на свой собствен празник и на своята значителна роля в него.

Формалното домашно тържество, скромно и тихо, обещаваше да се превърне в грандиозен пир… Ирина се готвеше за своя звезден час. Вера не се чувстваше добре, вдигна кръвно и вечерта преди тържеството легна в стаята си и затвори вратата. В голямата стая Шурик събра масите, Ирина извади приборите, които не бяха използвали от смъртта на Елизавета Ивановна: купчинки чинии с три различни размера, салатиери, фруктиери, панички за хрян и едно огромно блюдо, предвидено май за цяло прасе…