Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Григорий Распутин, фаворит на руското императорско семейство, който се намесвал активно в политическия живот на Русия.

Така е в оригинала. — Б.съст.

Така е в оригинала. — Б.съст.

Димитър Греков, политически и държавен деец, един от лидерите на Консервативната партия и на Народно либералната партия, министър на правосъдието (1879, 1879–1880, 1882–1883, 1891–1892), на вътрешните работи (1879), на външните работи (1890–1894, 1899) и министър-председател (1899), член на БКД.

Екатерина Каравелова, общественичка, съпруга на Петко Каравелов, участвува в работата на Международната женска лига за мир и свобода и др., публицист и преводач.

Иван Стоянович (Аджелето), обществен и държавен деец, участник в съединисткото движение в Източна Румелия и член на БТЦРК, секретар на Дирекцията на правосъдието в Източна Румелия, дипломат.

Професор Дончо Костов, учен генетик, професор в Софийския университет.

Така е в оригинала. — Б.съст.

Генерал Джон Метаксас, гръцки министър-председател.

Генерал Никола Михов, командуващ I армия, началник на Софийския гарнизон, военен министър (1942–1943), регент (1943–1944).

Тези бележки на Лулчев са били написани в оригинала нечетливо, което той е означил с многоточия и е отбелязал, че е „записано лошо, нечетливо“. — Б.съст.

Става дума за декларацията (14 точки) на американския президент Томас Удроу Уилсън за установяване на мир в света в края на Първата световна война.

Петър Дънов има предвид толстоизма като учение, проповядващо непротивене на злото с насилие.

Д-р Любен Дюкмеджиев, юрист, деец на БКП, депутат.

Никола Захариев, деец на БЗНС, министър на благоустройството и на съобщенията (1934–1935), на търговията (1942–1943), подпредседател на 25 НС.

Иван Михайлов, национал революционер, член на ЦК на ВМРО. След забраната на ВМРО от правителството на Кимон Георгиев през 1934 г. Иван Михайлов емигрира в Турция, а след това в Полша, където го заварва началото на Втората световна война.

Никола Балабанов, дипломат, пълномощен министър в Чехословакия (1938–1939), Франция (1939–1943), Турция (1943–1945).

Така е в оригинала. — Б.съст.

Генерал-лейтенант Хаджипетков, началник-щаб на българската армия.

Генерал Коста Лукаш, началник-щаб на българската армия.

Йоанна, българска царица, съпруга на цар Борис III.

Д-р Димитър Станчов, дипломат, близък до дворцовите среди, министър на външните работи (1906–1908) и на съобщенията (1907), дипломатически агент в Румъния (1894), Австро-Унгария (1895), Русия (1896), Великобритания (1908), Франция (1908), Белгия (1910), Италия (1915), Великобритания (1920), Белгия (1921), Холандия (1922–1924).

Фон дер Голц и Франц фон Папен, германски пълномощни министри в Турция.

Никола Логофетов, председател на 25 ОНС.

Георги Димитров, политически и държавен деец, ръководител на БКП и генерален секретар на Коминтерна, министър-председател (1946–1947, 1947–1949).

Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939–1941).

Точка 9 е пропусната от Лулчев. — Б.съст.

Така е в текста. Вероятно това писмо е писано в края на септември 1940 г. — Б.съст.

Полк. Атанас Пантев, директор на полицията, прогермански настроен, привърженик на Българските национални легиони.

Включва се и преработеният вариант на писмото от 9.XI.1940 г., който е допълнен след срещата на Лулчев с П. Дънов на 10.XI.1940 г. и 8 часа сутринта. — Б.съст.

Мот, английски дипломат.

В текста е написано „20.X.“. — Б.съст.

Тук е прекъснат текстът. — Б.съст.

А. А. Соболев, съветски дипломат. През ноември 1940 г. връчва на българското правителство предложение за българо-съветски пакт. В подкрепа на предложението се провежда известната „Соболева акция“.

В оригинала е „Италия“. — Б.съст.

Христо Стоянов, деец на БЗНС, министър на железниците (1923), през 30-те години преминава в БЗНС — „Пладне“.