Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

ЦДИА, ф. 95, оп. 1, а.е. 1, л. 1–136. Препис. Машинопис.

ЦДИА, ф. 95, оп. 2, а.е. 2, л. 1–68. Оригинали, преписи, чернови, копия. Ръкопис и машинопис.

$id = 8420

$source = Моята библиотека

Личният архив на Любомир Лулчев се съхранява в Централния държавен исторически архив под №95. Дневникът му е приет в ЦДИА от архива на Министерството на вътрешните работи през 50-те години. Друга част от архива на Лулчев е предадена в ЦДИА през 1983 г., в която има нови страници от дневника му, но и в този си вид все още не е пълен. Л. Лулчев е водил дневника си първоначално на ръка в тетрадки, които после преписал в няколко екземпляра на пишеща машина по време на евакуацията си в с. Мърчаево, Софийско, през април 1944 г. Както личи от текста на преписания дневник, той е правил някои допълнения по време на преписите, а и често отбелязва в текста, че не може да разчете някои пасажи от тетрадките. Засега не е известно къде се намират тези тетрадки с дневника на Лулчев. Той представил дневника си в този му вид по време на процесите на Народния съд, надявайки се, че воденият от него педантично дневник ще му спаси главата, тъй като с него той смятал, че ще докаже, че е давал на българския цар само разумни съвети, които с нищо не са навредили на България, а напротив, че разумните решения и постъпки на цар Борис III са подсказани от Лулчев. Но дневникът му на практика изиграва ролята на ценно доказателство за съда при произнасянето на смъртната му присъда, която била изпълнена на 1 февруари 1945 г. Части от така запазения дневник са публикувани още по време на заседанията на Народния съд във в. „Народен съд“, а през последните години бяха печатани откъси и във в. „АБВ“. През лятото на 1980 г. личният архив на Лулчев беше допълнен, тъй като един таксиметров шофьор предаде в ЦДИА един куфар с документи на Лулчев, разказвайки ни една измислена легенда как „спасил от огъня документите на Лулчев“, като задържа за себе си част от тях.

Генерал Алекси Стоянов, приближен на цар Борис III, последовател на Всемирното бяло братство, свързал Л. Лулчев с цар Борис.

Д-р Н. П. Николаев, общественик, министър на народната просвета (1936–1938), на вътрешните работи и народното здраве (1938), депутат.

По това време английски пълномощен министър в България е Морис Питърсън.

Задраскани редове. След думата последици следва: „от които могат да се възползуват обскуранти, които, като ограничават свободата и признават себе си за «избраници», мислят, че облагодетелствуват, человечеството“. — Б.авт.

Писмото е чернова и пожеланията са недовършени. — Б.съст.

Свилен, прислужник и шофьор на цар Борис III.

Георги Кьосеиванов, дипломат и държавен деец, секретар на политическата канцелария на цар Борис III, министър на външните работи (1935) и министър-председател (1935–1940).

Спас Ганев, инженер, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1935–1939), депутат.

Кешиш (тур.) монах, духовник. — Б.съст.

Следва неразбрано. — Б.авт.

Димитър Генчев, инспектор на царските дворци, бивш офицер.

Генерал Христо Луков, министър на войната (1936–1938).

Б. Куманов, деец на Военния съюз.

Кимон Георгиев, един от създателите на ПК „Звено“, министър, министър-председател (1934–1935, 1944–1946).

Вера Стоянова, дъщеря на ген. Алекси Стоянов, придворна дама.

Андрей Лулчев, брат на Л. Лулчев, депутат.

Иван Багрянов, политически и държавен деец, министър на земеделието (1938–1941), министър-председател (1944), председател на Общия съюз на Земеделските стопански задруги (1938–1944).

Кръстю Пастухов, един от водачите на БРСДП (ш.с.), министър на вътрешните работи (1919).

Недялко Атанасов, деец на БЗНС, министър на търговията, промишлеността и труда (1920) и на железниците (1920–1921).

Крум Лекарски, военен и политически деец, генерал-лейтенант, член на Военния съюз.

Иван Красновски, адвокат, министър на вътрешните работи и народното здраве (1936–1938).

Стоян Омарчевски, деец на БЗНС, министър на народната просвета (1920–1923).

Продължение на описание на срещата с царя на 23.VII.1938 г. във Враня. — Б.авт.