Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Генерал Никола Жеков, главнокомандуващ Действуващата армия през Първата световна война, през 30-40-те години ръководел прогерманските групировки в България.

Иван Т. Балабанов, индустриалец, близък до двореца, свързан с Италия.

Херман Гьоринг, генерал-фелдмаршал, министър-президент на Прусия и министър на въздухоплаването на Германия.

Проф. Любен Диков, юрист, министър на правосъдието (1935).

Жорж Нурижан, италиански публицист, автор на много книги за България, добър познавач на македонския въпрос.

Никола Мушанов, политически и държавен деец, един от ръководителите на Демократическата партия, многократно бил министър (1908–1911, 1918–1919, 1931) и министър-председател (1931–1934).

Писано е нещо, което не мога да разбера. Говорихме около час и нещо и за царя, но не го писах. — Б.авт.

Цинцар-Маркович, министър на външните работи на Югославия.

Неофит, видински митрополит, председател на Светия Синод.

Павел Груев, секретар и началник на канцеларията на цар Борис III.

Петър Костов, приближен на цар Борис III.

Милан Стоядинович, министър-председател на Югославия (1935–1939). През 1937 г. подписал пакта за „вечно приятелство“ с България.

Мирон Кристя, румънски министър, пратеник на румънското правителство за разговори с цар Борис III и българското правителство.

Дъщерята и синът на ген. Алекси Стоянов.

Така е в оригинала. — Б.съст.

ББ — „Бялото братство“. — Б.съст.

Генерал Петър Ганчев, адютант на бившия цар Фердинанд I.

Христо Калфов, полковник, адютант на цар Борис III, министър на външните работи (1923–1926).

Сирку Станчев, майор, приближен на цар Борис III.

Александър Белев, ръководител на Комисарството по еврейските въпроси.

Става дума за убийството на началник-щаба на българската армия генерал Йордан Пеев.

Йозеф Паул Гьобелс, министър на просветата и пропагандата на Германия (1933–1945).

Става дума за насилственото присъединяване на Австрия от Германия през март 1938 г.

Григор Василев, политически и държавен деец, деец на БРСДП (ш.с.), на Демократическата партия и на Демократическия сговор, член на Петорната, министър на земеделието (1930–1931).

Проф. Богдан Филов, политически и държавен деец, министър на народното просвещение (1938–1940) и министър-председател (1940–1943), регент.

Генерал Антон Ганев, военен деец.

Папазов от Габрово.

Проф. Петко Стайнов, юрист, политически и държавен деец, министър на железниците (1926–1928) и на външните работи (1944–1946), депутат.

Първан Драганов, политически и държавен деец, дипломат, флигеладютант на цар Борис III, пълномощен министър в Австрия (1936–1938), Германия (1938–1942), Италия (1942–1944), министър на външните работи (1944).

Стефан, софийски митрополит (от 1922) и български екзарх (1945–1948).

Стивън Рънсиман, английски историк, византолог.

Клементина, княгиня Орлеанска, майка на цар Фердинанд I.

Потьомкин, помощник-комисар на външните работи на СССР.

Вероятно става дума за кап. Харлаков.

Не е ясно какво означава числото 22, както и 2, в края на това изречение, а така също и на други места.

Генерал Ш. Шарпи, главнокомандуващ съюзническите войски на изток в края на Първата световна война, управлявал администрацията на Западна Тракия от името на съюзниците до предаването й на Гърция.

Иван Стаменов, пълномощен министър в СССР (1940–1941).

Рашко Маджаров, политически и държавен деец, министър на земеделието (1918), на правосъдието (1924) и на железниците, пощите, телеграфите (1928–1930).

Константин Муравиев, политически и държавен деец, журналист, деец на БЗНС, министър и министър-председател (2–8 септември 1944).

Надежда, княгиня, сестра на цар Борис III.

Велизар Багаров, депутат, индустриалец.