Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Александър Стамболийски, водач на БЗНС, министър и министър-председател (1919–1923).

Георги Марков, деец на БЗНС.

Стойчо Мошанов, деец на Демократическата партия и Демократическия сговор, директор на труда (1934–1935), министър на народното стопанство (1935), председател на Народното събрание.

Кирил, княз Преславски, по-малък брат на цар Борис III, регент.

Д-р Никола Сакаров, деец на БКП и на РП, депутат в НС.

Царят има предвид Иван Багрянов.

Йордан Севов, архитект, един от най-близките съветници на цар Борис III.

Стоил Стефанов, председател на българския акционен комитет в Скопие, депутат, стопански деец.

Странно, че на другите места в началото на тетрадката е писано 1938 г., а тука 1939 година. На другите места е писано само месеци без година, предполагам, че е 1938 година, макар че с молив е писано 1939? — Б.авт.

Калигула, подигравателно прозвище, с което царят нарича Димитър Генчев.

Илия Желязков, главен секретар на Министерството на финансите, последовател на Всемирното бяло братство.

Кирил Гунев, министър на финансите (1935–1938), управител на БНБ.

Става дума за убийството на началник-щаба на армията генерал Йордан Пеев.

Дамян Велчев, политически и военен деец, генерал-полковник, организатор на Военния съюз, участвувал в превратите на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г., привърженик на ПК „Звено“, министър на войната (1944–1946), пълномощен министър в Швейцария (1946–1947).

Рилски, псевдоним на цар Борис III, с който си служел за кореспонденция с най-близките си.

Надежда Стоянова, дъщеря на ген. Алекси Стоянов, придворна дама.

Вероятно става дума за принц Кирил Преславски, брат на цар Борис III.

Джордж Рендел, английски пълномощен министър в България (1938–1941).

Пей (тур.) — пай, дял. — Б.съст.

Генерал Никола Недев, министър на вътрешните работи (1938–1940), последовател на Всемирното бяло братство.

Вероятно Стоил Стефанов.

Става дума за югославския престолонаследник княз Павел.

Петър Тодоров, деец на Радикалнодемократическата партия и на ПК „Звено“, министър на финансите (1934–1935).

Проф. Александър Цанков, политически и държавен деец, професор по политическа икономия в СУ, водач на Народния сговор, а по-късно на Демократическия сговор и на Народното социално движение, министър-председател (1923–1926), министър на просветата (1930–1931), председател на НС (1926–1930).

Илия Кожухаров, адвокат, кмет на Габрово, министър на правосъдието (1938) и на търговията (1938–1939), областен управител на Беломорието през Втората световна война.

Става дума за оставения инициал на цар Борис III върху прочетени документи.

Става дума за апостол Павел, който бил заловен от юдеите в Йерусалим, окован във вериги и по море изпратен за Рим.

Пращилов, депутат, близък на Л. Лулчев.

Владимир Робев, дипломат, управляващ и пълномощен министър в Полша (1925–1931), пълномощен министър в Латвия (1931–1933) и в Румъния (1933–1936).

Лулчев има предвид военния министър Сава Савов (1918).

Така е в оригинала. — Б.съст.

Става дума за Великата масонска ложа на България.

Евдокия, княгиня, сестра на цар Борис III.

Теодосий Даскалов, генерал-лейтенант, министър на войната (1936–1942).

Добри Божилов, политически и държавен деец, финансист, управител на БНБ, министър на финансите (1938–1943), министър-председател (1943–1944).

Така е в оригинала. — Б.съст.

Никола Момчилов, пълномощен министър на България във Великобритания след април 1938.

Ванситарт, секретар на Външното министерство на Великобритания.

Кенет де Корси, председател на Комисията за имперска политика при Камарата на общините във Великобритания. По време на мисията си в България той се среща с Георги Кьосеиванов, Добри Божилов, Стойчо Мошанов и д-р Иван Пенаков.

Иван Дочев, водач на Българските национални легиони.