Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Леон Блум, френски политически деец, лидер на Социалистическата партия, министър-председател (1936–1938, 1946–1947).

Светослав Поменов, дипломат, пълномощен министър в Италия (1934–1940) и Германия (1931–1935), ръководил българската делегация на преговорите в Крайова.

Галеацо Чано, граф, министър на външните работи на Италия след 1936 г.

Тодор Христов, пълномощен министър в Германия (1935–1936), Турция (1936–1940), СССР (1940).

Грегор Гафенко, румънски дипломат, външен министър (1938–1940).

Д-р Димитър Шишманов, пълномощен министър в Турция (1935–1940), главен секретар на Министерството на външните работи (1940–1943), министър на външните работи (1943–1944).

Любомир Стоенчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902–1906), командир на 9-а велешка дружина в Македоно-Одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен стремски полк и дружинен командир от 64-и пехотен македонски полк.

Данаил Крапчев, журналист, директор на в. „Зора“ (1919–1944).

Изречението е недовършено и в оригинала. — Б.съст.

Петко Пенчев, журналист, деец на Демократическата партия, член на ЦК на ВМОРО.

Тодор Паница, деец на левицата във ВМОРО, войвода. Изпълнил смъртната присъда над Борис Сарафов и Иван Гарванов, които били осъдени на смърт от ръководителите на „Серската група“.

Борис Сарафов, деец на Македоно-Одринското легално и революционно движение, председател на ВМОК и член на Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание в Битолско, задграничен представител на ВМОРО в София, офицер.

Александър Малинов, политически и държавен деец, водач на Демократическата партия, министър-председател (1908–1911, 1918,1931).

Евтич, югославски министър.

Иван Попов, дипломат, управляващ посолството в Унгария (1933–1936), пълномощен министър в Чехословакия (1936–1937), Югославия (1937–1940), Румъния (1944–1945), министър на външните работи (1940–1942).

Херберт-Фрайхер фон Рихтхофен, германски пълномощен министър в България.

Август фон Макензен, германски генерал, фелдмаршал, командуващ австро-унгарските войски в Галиция (1915), военните действия срещу Сърбия (края на 1915) и в Румъния (1916).

Андрей Тошев, политически и държавен деец, дипломат, министър-председател (1935), търговски агент в Битоля (1903–1905), Черна гора (1905), Гърция (1906), Сърбия (1908) и пълномощен министър в Сърбия (1909–1913), Турция (1913–1915), Швейцария (1915–1919), Австрия (1919–1920).

Димитър Бъров, юрист, основател и пръв ректор на Висшето търговско училище в Свищов, председател на БЗК банка, министър на търговията, промишлеността и труда (1937–1938).

Непопълнен в оригинала текст. — Б.съст.

Ханс Франк, държавен министър, председател на Академията за немско право, генерал-губернатор на окупираната от хитлеристите Полша.

Така е в оригинала. — Б.съст.

Христо Статев, член на Демократическия сговор, министър на земеделието (1931), депутат.

Атанас Бендерев, военен деец, генерал-лейтенант, участвувал в детронирането на княз Александър Батенберг и емигрирал в Русия.

За отношението на царица Йоанна към Л. Лулчев виж в нейните „Спомени“, София, 1991, с.104.

Радко Димитриев, военен деец, генерал от пехотата, пълномощен министър в Русия (1913–1914). През Балканската война 1912–1913 г. командува 3-а армия, която спечелва сраженията при Лозенград, и Люлебургаз — Бунархисар.

Крум Колев, полковник, началник на Военното училище в София, член на Военния съюз.

Атанас Буров, политически и държавен деец, министър на търговията (1913, 1919–1920), на външните работи (1926–1931), банкер.

Вячеслав Михайлович Молотов, съветски дипломат, председател на Съвета на народните комисари (1930–1941) и народен комисар по външните работи (1939–1949 и 1953–1956).

Максим Максимович Литвинов, съветски дипломат, народен комисар по външните работи (1930–1939) и представител на СССР в ОН (1934–1938).

Лулчев е отбелязал след текста: „Не е написано от мен.“. — Б.съст.