Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Никола Антонов, дипломат, пълномощен министър в Турция (1933–1935), СССР (1936–1940), Швеция (1940–1943), Турция (1945–1946), постоянен представител на България в ОН — 1934.

Йоахим фон Рибентроп, министър на външните работи на Германия след 1938 г.

Шюкрю Сарачоглу, турски държавник и дипломат, министър на външните работи (1938–1941), министър-председател след 1942.

Генерал Васил Бойдев, военен деец, командуващ V армия през Втората световна война, комендант на Скопие, участвувал в българо-германските преговори.

Деказонов, посланик на СССР в Германия.

Петър Траянов, пълномощен министър в Полша и Латвия (1936–1939)

Сотир Янев, депутат, председател на комисията по външните работи в НС.

В оригинала е „идущата“. — Б.съст.

Става дума за съпругата му. През 20-те години името на Л. Лулчев е замесено в един от шумните и загадъчни софийски процеси, когато по най-жесток начин е убита съпругата му Гела Лулчева, която била фина софийска дама и преподавателка по пиано. Тя е убита от ученичката си Малина и нейната майка Стойна Тимева, за да ограбят скъпоценните й бижута. Убийците са разкрити, осъдени на смърт, но скоро помилвани. Върху Л. Лулчев остава да тегне сянката на съмнението, тъй като е известно, че той предсказва години преди убийството на съпругата си, че тя ще умре от насилствена смърт. След смъртта на съпругата си той се отдава в служене на „Бялото братство“, като живее скромно и в уединение в Софийския квартал „Изгрева“.

Петър Габровски, министър на железниците, пощите и телеграфите (1939–1940), министър на вътрешните работи (1940–1942, 1942–1943).

Славчо Загоров, министър на търговията, промишлеността и труда (1939–1940, 1940–1942), депутат.

Димитър Василев, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1939–1940, 1940–1942, 1942–1943, 1943–1944).

Тодор Александров, виден деец на Македоно-Одринското освободително движение, войвода, член на ЦК на ВМРО (1910–1924).

Генерал Пенчо Златев, деец на Военния съюз, министър-председател (1935), министър на войната (1934–1935, 1935).

Димитър Гичев, политически и държавен деец, ръководител на БЗНС — Врабча 1, министър на земеделието (1931–1932) и на търговията, промишлеността и труда (1932–1934), министър без портфейл (2 септември — 9 септември 1944).

Вергил Димов, деец на БЗНС, секретар на БЗНС — Врабча 1 (1931–1932), министър на благоустройството (1932–1934), на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на железниците, пощите и телеграфите (2 септември — 9 септември 1944).

Стоян Костурков, обществено-политически и държавен деец, ръководител на Радикалната партия, министър на просветата (1918–1919, 1945–1946), на железниците (1931–1934), учител.

Спас Дупаринов, деец на БЗНС, юрист, депутат, редактор на в. „Земеделско знаме“, министър на правосъдието (1923).

Михаил Маджаров, обществено-политически и държавен деец, публицист, министър на финансите в Източна Румелия и на войната (1919), на външните работи (1919–1920), деец по Съединението, член на Народняшката партия, депутат, член на БАН.

Славейко Василев, политически и държавен деец, министър на благоустройството (1926–1930, 1944), депутат, полковник, един от ръководителите на Военния съюз и Съюза на запасните офицери.

Боян Смилов, политически и държавен деец, министър на правосъдието (1923), на търговията (1931), деец на Националлибералната партия, депутат.

Георги Петров, политически и държавен деец, министър на търговията (1931–1932).

Иван Петров, депутат от Ябланица.

Д-р Дуров, депутат.

Серафим Георгиев, депутат, секретар на Съюза на обществените служители.

Тодор Кожухаров, политически и държавен деец, журналист, деец на Демократическия сговор, министър на съобщенията (1935), търговията (1936), депутат.

Васил Митаков, юрист, министър на правосъдието (1939–1942).

Така е в оригинала. — Б.съст.

Никола Куртоклиев, възпитател на княз Борис, офицер.

Лорд Лойд, председател на Британския културен съвет.