Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Здесь есть возможность читать онлайн «Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Биографии и Мемуары, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-6
nofollow
p-6 p-7
nofollow
p-7

Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944)) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ама ние не можем да сдрефим за един град само.

— И аз не казвам да сдрефим, само че ако има нужда, да загине половината България, стига останалата да спечели, но ако не спечели, каква смисъл има да се губи повече? Не може ли да се потърси посредничество на Русия? Какво искат те?

— Все едно — и едните, и другите. Да сме напуснели окупираните земи и после да сме изпъдели германците…

— Че що русите не ги изпъдиха, или англичаните толкова време, а сега искат от нас. Това не е политика — казах аз.

— Не е. Но англичаните и американците искат да погубят България.

— Това го не вярвайте — казах аз на Кирил. — В краен случай може да се опита автономна Македония, като се направи една нова Източна Румелия, пък нашите войски да се махнат оттам.

— И това съм мислил отдавна — каза Кирил — но как? Там има и комунисти, има и сърбиянци, и българи.

— Те да си уредят работата, но да има доверени хора. Както признаха Албания, така ще признаят и автономна Македония.

— Да, но германците имат войски в Албания.

— Че нека имат и в Македония, но поне ще се изтеглим оттам по-прилично. Но да бъде това като най-крайно средство.

Оплака ми се, че Калфов искал нов кабинет, че Кьосето искало да се явява като спасител. Поменах му за Багрянов, че го предпочитам пред Кьосето.

— И Вие мислите като мене — съгласи се той. Но като му казах за Македония, ми каза, че тогава трябва република, инак царизмът сам ще се самоизяде.

— Но това е крайното — му казах аз — когато няма друг изход.

За Недев ми каза, че армията го не ще.

— Криви Ви са информациите. Той може да бъде прекрасен министър на вътрешните работи. Багрянов е магаре. Никакво го няма.

— Все пак той има връзка със селяните и може добре да се спогажда с тях — казах аз.

— Кимон издал някакво писмо и го изпратили в Бургас. Значи евакуирали са го. Арестуван е, но мисля да го върна да стои във Вътрешното министерство.

Помолих го за услуга да каже да дойде колата, а той предпочете да ме доведе сам. Разкара ме из целия град, където са падали бомби. Бяхме само двама. Той караше. Показа ми по-важните попадения и после ме докара над Владая, където се разделихме с пожелание всичко да се свърши добре, и много сърдечен беше. Когато говорихме, дойде и Евдокия и ми каза „Добре дошъл!“ и каза, че ще отиде с Балабанов и другите към Чамкория. Взехме си сбогом и тя отиде. През всичкото време Кирил ми говореше за политиката и докато пътувахме с колата. Валеше сняг и времето беше приятно, но той няколко пъти ми каза, че ще се измъча. Войници сме били сега, не е важно какво ще се мъчим, стига да стане добро. Питаше ме къде живея. Казах му, че временно съм в Мърчаево. Разрушенията са доста големи, но не, разбира се, колкото ги описват тия, които не са виждали война. Най-голямата бомба е паднала в Зоологическата градина, но не е експлоадирала, защото била с предпазител немахнат. Божа работа.

— Тя стигала за един квартал — 2,20 на 80 см диаметър.

Приказвахме още много работи, но като ми се заяде така машината, та не пиша свободно.

Към 11 и половина бях при учителя и сега се прибрах.

На връщане закусвах с малко парче хлебец, вятърът беше силен и вееше сняг, но беше попътен, аз бях дебело облечен, та не ми беше лошо. Сега пиша в една малка стаичка и съм доволен, че можах да си взема поне по-важните работи. Само здраве да е сега, да се оправят работите на всички.

Учителят много е настоявал вчера да ме потърсят на Изгрева и се зарадва, че съм дошъл и още повече че работата горе-долу тръгна, пък каквото даде Бог. Снощи имах едно видение. Легнах си към 12 часа и над кревата ми застанаха много лица, както ги рисуват в иконите.

„Отстъпете, ще отстъпите“ — казах им.

Разговор с учителя на 1.III.1944 г.

9 ч. сутринта, с. Мърчаево, в дома

Говорихме дълго време, около два часа, върху празни въпроси и на разни теми. По-късно си записах това, което си спомних.

Аз казах и на Багрянов да гледа да турят всички на работа. С масоните да разберат какво иска Англия точно, а не такива безумни работи за изгонване на германците, те не могат с толкова войска да направят това, а искат от нас това. Нещо реално да разберат какво искат наистина, а не за пропаганда. От друга страна, да се държат с германците добре, защото и те не обичат да се шегуват с хора непочтени. А също с русите да видят какво е добро и да го направят сами, за да няма между тях противоречия. По такъв начин ще се дойде до разумното. Всички народи имат дял в божествения план и това трябва да се разбира и никой да не противоречи за изпълнението му. Друго е за човешките планове. Не трябва никой народ да спъва други народ в божественото.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))»

Обсуждение, отзывы о книге «Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x