Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

Ваше Величество,

Ходих вчера нарочно в „Роял“ за вчерашния преглед. Гледах най-внимателно. Ако филмът е същият (не е нещо изрязано), мога да кажа, че „дамата“ се държа много хубаво, коректно, прилично, а с децата — неочаквано мило. Мъчих се да съзра това, което ми бяхте обърнали внимание, но не можах. Може би защото малко познавам навиците й. Но все пак смятам се за добър наблюдател и мисля, че в дадения случай имаше пълна коректност и достойно държане от нейна страна.

Пиша това, защото ми се иска да бъдете справедлив и в най-малките работи, та и хората да Ви обичат и Бог да Ви помага, за да изпълните (вършите) най-добре дълга си, на който Ви е призовал в тия чудни времена.

Нека Бог Ви пази и закриля.

С искрен поздрав: Люб. Лулчев

27.I.1943 г.

Въпросът беше за царицата — държанието й с кмета Иванов, за когото беше ми обърнал внимание царят на 25.I.1943 г. на срещата ни. 216

Ваше Величество,

С евакуацията се повдигнаха много въпроси и достатъчно тревоги.

Прилагам едно писмо, в което смятам, че има нещо интересно по тоя въпрос и заслужава да бъде прочетено.

Бях Ви говорил за полковник Божков. Събрах някои сведения за него. Той бил най-старшият действующ артилерийски офицер. Бил цели шест години началник на артилерийската школа и офицерите имат много добро мнение за него. Раняван е през войната и има няколко кръста за храброст.

Мисля, че не трябва да се допускат онеправдания на подобни хора, защото това действува лошо и на останалите офицери. А сега времената са натегнати и всяко онеправдание се отразява болезнено. Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели.

Стопанското и вътрешното положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора.

Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила — къде е житото? Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито?

Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго, освен жито!

Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много „барутна“…

Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов.

Пожелава от сърце успех в работата:

Любомир Лулчев

Ваше Величество,

Подобни изявления не допринасят нищо. Те усложняват и без туй сложното положение. Всяка система търпи критика и разцвет.

От 8 без четвърт до 9 ч. на 2.XI.1943 г.

Пет дена бях в Чамкория и затова не бяхме се виждали след връщането му от Германия и Хитлер.

Започна с това, че даде едно писмо, подписано от баща му, до него (писано от други, а само подписано). Аз се загледах в подписа и взех да му казвам какво е мислил, като се е подписвал. Кирил взе да се смее.

— Прочетете го. Тъкмо това е писал. — Прочетох го. Беше, че праща генерал Ганчев, за да уредял работите… Божилов му казал, че вече му искал пари, и то да бъдели в крони словашки. Казах му, че той и по-рано беше искал, и то в швейцарски франка, но да се не дават много, защото миналата година беше дал 120 000 на Дочо Христов за Националните легиони…

Разправи ми, че много се страхували при пътуването и двамата с Филов, на който очите му станали като черти…, но напразно. На гарата ги посрещнал Хитлер и бил много внимателен, а също и Рибентроп. Приели ги на два пъти, говорили много меко и „аз като виждах, че това му е приятно, чаках, казва Кирил, и той стана още по-мек и внимателен. След обяд имаше и генерали, но пак не беше опасно. Не иска нищо, освен да сме будни и да бдим и към Адриатическо и Бяло море“.

Когато разправяше втория път, от генералите Йодъл беше по-сериозен и като че никак не беше съгласен с това, което говореше Хитлер, а другите само клатеха глави… Изглеждат като фигури… Първични хора ми се видяха…

Тук той каза още някои работи, които не ми се иска да запиша, за да не попаднат в чужди ръце.

1. Каза:

— Видяха ми се луди хора. — Смях се много.

Хитлер говорил, че ще се бие, докато изтече кръвта на мечката.

— Това е английска теза, внушена му и той там ще се разсипе… — казах аз.

— Във всеки случай те са много спокойни и уверени. На какво се надяват, не зная, но така е. При това ние вървяхме със специален трен и аз гледах по гарите, но никъде не видях фигури като у нас в 1918 година… Хората са по-спокойни и няма муцуни… Изобщо върнах се по-обнадежден, отколкото отидох. Там те работят, а спят денем до 11 часа. Вечерта бяхме 14 човека на вечеря. Беше и Химлер. Той прави гримаси, като говори — и той го имитира.