Алберто Моравия - Чочарка

— По-рано познавах само някои градове на Италия, най-хубавите, а в тях само паметниците. Но сега, благодарение на войната опознах страната ви основно, пребродих я цялата надлъж и шир. И знаете ли вие, уважаеми адвокате, какво ще ви кажа? Че вие имате такива различия между класа и класа, че направо казано, е цяло безобразие.

Адвокатът продължи да мълчи, само присви рамене, като да искаше да каже: «А какво мога да сторя аз?», но германецът долови това и подскочи възмутен:

— Не, драги господине, това нещо засяга вас, както и всички други като вас: адвокати, инженери, лекари, професори, интелектуалци. Ние, германците, например останахме възмутени от огромната разлика, която съществува между италианските офицери и войници. Офицерите ви са покрити с галони, обличат се със специални платове, ядат специални ястия, ползвуват се навсякъде със специални привилегии. Войниците ви са облечени в дрипи, хранят се като животни и с тях се държат като с добичета. Какво ще кажете за това, драги господин адвокате?

Този път адвокатът проговори:

— Ще кажа, че може би е вярно! И че аз пръв съжалявам за това. Но какво бих могъл да стоя аз сам?

А другият упорствуваше като конска муха:

— Не, драги господине, не трябва да говорите така. Въпросът ви засяга пряко и ако вие и всички като вас биха искали това положение наистина да се промени, то би се променило. Знаете ли вие защо Италия загуби войната и ние сега трябва да хабим драгоценни войници на италианския фронт? Тъкмо поради тази разлика между офицери и войници, между народа и вас, господата от управляващата класа. Италианските войници не желаят да воюват, защото си казват, че тази война е ваша, а не тяхна. И ви доказват враждебността си именно като не воюват. Какво ще кажете, драги адвокате, за всичко това?

Сега вече поручикът така раздразни адвоката, че той надви страха си и отвърна:

— Вярно е, тази война народът не я искаше. Нито аз. Тя ни бе наложена от фашисткото правителство. А фашисткото правителство не е мое правителство, в това можете да бъдете сигурен.

Но другият, повишавайки малко гласа си, възрази:

— Това правителство е вашето правителство.

— Мое? Вие се шегувате, поручик!

Тук се намеси майката:

— Франческо, моля те… за бога…

Но поручикът настоя:

— Да, вашето правителство. Искате ли доказателства?

— Но какви доказателства?

— Аз зная всичко за вас, драги господине, зная например, че сте антифашист — либерал. Но в тази долина вие не общувате със селяните или с работниците. Вие общувате със секретаря на фашистката организация… е, какво ще отговорите?

Адвокатът отново сви рамене:

— Преди всичко аз не съм фашист, не съм и либерал, аз въобще не се занимавам с политика, гледам собствените си работи… и после, какво намесвате тук секретаря на фашното? С него съм бил съученик, дори сме далечни роднини по линия на сестра ми, която е омъжена за негов братовчед… вие германците не сте в състояние да разберете някои неща… Не познавате достатъчно добре Италия.

— Не, драги господине, това е доказателство, и то добро доказателство… вие, фашисти и антифашисти, всички сте свързани едни с други, защото всички сте от една и съща класа… това правителство е правителство на всички вас, защото е правителство на вашата класа… е, драги господине, това говорят фактите, останалото са приказки…

Челото на адвоката се ороси с капки пот, макар че в къщата беше студено. Като не знаеше вече какво да прави, майката стана, объркана, и с треперещ глас каза:

— Отивам да приготвя по едно хубаво кафе — и изчезна в кухнята.

Поручикът в това време каза:

— Аз не съм като много мои сънародници, които се държат тъй глупаво с вас, италианците… те обичат Италия, защото има много паметници и защото пейзажите на Италия са най-красивите в света… или защото срещнат някой италианец, който знае немски, и се трогват, като го слушат да говори на езика им, или пък им поднесат добър обед, както вие днес поднесохте на мен, и стават приятели на бутилка вино. Аз не съм от тези глупави и наивни германци. Аз виждам как стоят нещата и ви го казвам в очите, драги господине.

Тогава, не зная защо, може би защото ми дожаля за този нещастен адвокат, без да обмислям думите си, аз се намесих:

— А вие знаете ли защо адвокатът ви е поднесъл този обяд?

— Защо?

— Защото вие, германците, предизвиквате страх у всекиго, всички се страхуват от вас и затова той се е постарал да ви укроти, както се постъпва с див звяр, като му се дава нещо хубаво за ядене.