Алберто Моравия - Чочарка

Здесь есть возможность читать онлайн «Алберто Моравия - Чочарка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1985, Издательство: «Народна култура», Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Чочарка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Чочарка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Две жени — майка и дъщеря — се лутат из пътищата на Италия, гонени от фашизма и войната, останали с два куфара багаж и с много надежди за бъдещето. Трагичната съдба на тези обикновени жени е извисила духовете им и ги е накарала да прозрат множество истини за света, за мира и за войната, за човешкото достойнство и низост, за гордостта и подлостта, за действителните стойности на тази земя.
Романът «Чочарка» на известния писател Алберто Моравия е един от най-силните антифашистки и антивоенни романи в италианската литература. Той е познат на българския читател и от филма, създаден по него, в който главната роля бе претворена великолепно от София Лорен.

Чочарка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Чочарка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Така, през долината, ние се изкачихме до Сант Еуфемия, когато беше вече отдавна тъмно.

Глава седма

В един от ония януарски дни, в които вятърът продължаваше да духа и небето бе прозрачно и искрящо като кристал, като се събудихме с Розета, чухме далечен, равномерен шум, идващ някъде откъм дъното на хоризонта, откъм морето. Беше първият глух удар, който отекна като юмрук в небето, последва го малко след това по-силен и по-ясен, който сякаш бе ехо на първия.

Бух, бух, бух, следваха избухванията едно след друго, без да престанат нито за момент, и от техния глух и всяващ страх шум денят като че напук изглеждаше по-хубав, слънцето по-ярко, небето по-лазурно. Минаха два дни без този шум да престане дори нощем, и после една сутрин откъм гората пристигна една овчарче, което донесе малко напечатано листче, намерило го в един храст. Листчето представляваше малък вестник, напечатан от англичаните, но на немски език — за германците. Тъй като Микеле бе единственият, който знаеше малко немски, дадоха му го да го прочете и той, след като го прочете, ни обясни, че във вестничето пишело, че англичаните дебаркирали около Анцио, близо до Рим, че сега се водела голяма морска и сухопътна битка с кораби и оръдия, блиндирани коли и войници, че англичаните напредвали към Рим и както изглеждало, вече били достигнали до покрайнините на Велетри. При тази новина всички евакуирани започнаха да се прегръщат, да се поздравяват и радостно да се целуват. Същата нощ никой не си легна както обикновено рано, защото хората се събираха по къщите, коментираха дебаркирането и споделяха радостта си.

Но следващите дни не ни донесоха никаква друга новина. Глухата оръдейна стрелба наистина продължи да се чува откъм Терачина, но германците, както веднага разбрахме, не си отиваха. После, след няколко дни, пристигнаха първите точни сведения. Англичаните наистина дебаркирали, но германците в пълна бойна готовност хвърлили срещу тях не зная колко дивизии войски и след много боеве успели да ги задържат. Сега те се били закрепили по брега в много малко пространство с много оръдия като за стрелба по мишена и изобщо скоро щели да ги принудят да се върнат на корабите си, които били на брега, готови да ги приютят, в случай, че дебаркирането не успеело. След тази новина хората в Сант Еуфемия отново овесиха глави, евакуираните започнаха да говорят, че англичаните не знаели да воюват на сухо, понеже били моряци, докато германците били родени за сухопътна война. Разправяха, че англичаните нямало да могат да се справят с германците и последните сигурно щели да спечелят войната. Микеле съвсем престана да говори с евакуираните и както ми каза, правел го, за да не се дразни. Но нас двете съвсем спокойно ни убеждаваше, че било абсолютно невъзможно германците да победят и когато веднъж го попитах защо мисли така, той само отговори: «Германците са бити предварително.»

Искам да разкажа тук един малък случай, който показва как бяхме откъснати там горе от всякакви новини и как селяните, почти неграмотни, изопачаваха и малкото новини, които достигаха до нас. Тъй като нямахме никаква възможност да разберем нещо определено за дебаркирането в Анцио, Филипо и един друг евакуиран, търговец като него, решиха да платят на Париде, за да отиде през планината през катърските пътеки до едно твърде отдалечено село на Чочария, където знаеха, че има участъков лекар, който притежавал радио. Наистина Париде беше неграмотен човек, не знаеше ни да чете, ни да пише, но имаше уши и можеше да слуша радио като всички, а можеше да помоли лекаря да му обясни някои неща. Дадоха на Париде и малко пари, за да може, ако му се удаде случай, да купи нещо за ядене, като брашно, боб, мазнини и изобщо всичко, каквото може да намери. Париде впрегна магаренцето и една сутрин в зори пое на път.

Париде отсъствува три дни и един следобед се върна. Щом го забелязаха, че се показва, дърпайки за юлара магаренцето си, всички се завтекоха насреща му и естествено пръв между всички Филипо и приятелят му търговецът, които му бяха дали пари, за да слуша радио. Париде каза, че не намерил никаква храна, защото навсякъде имало глад и недоимък както в Сант Еуфемия, дори и по-голям. После се упъти към колибата си, последван от цял върволяк хора. Там седна на една пейка, а наоколо му се наредиха семейството му, Микеле, Филипо и още други, а една част от хората застанаха навън, защото нямаше място за всички, но и те искаха да разберат какво е чул Париде по радиото.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Чочарка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Чочарка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Алберто Васкес-Фигероа
libcat.ru: книга без обложки
Алберт Гурулев
Алберто Моравия - Нови римски разкази
Алберто Моравия
Альберто Моравиа - Чочара
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Скука
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Английский офицер
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Чочарка
Альберто Моравиа
Отзывы о книге «Чочарка»

Обсуждение, отзывы о книге «Чочарка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x