Алберто Моравия - Чочарка

Здесь есть возможность читать онлайн «Алберто Моравия - Чочарка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1985, Издательство: «Народна култура», Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Чочарка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Чочарка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Две жени — майка и дъщеря — се лутат из пътищата на Италия, гонени от фашизма и войната, останали с два куфара багаж и с много надежди за бъдещето. Трагичната съдба на тези обикновени жени е извисила духовете им и ги е накарала да прозрат множество истини за света, за мира и за войната, за човешкото достойнство и низост, за гордостта и подлостта, за действителните стойности на тази земя.
Романът «Чочарка» на известния писател Алберто Моравия е един от най-силните антифашистки и антивоенни романи в италианската литература. Той е познат на българския читател и от филма, създаден по него, в който главната роля бе претворена великолепно от София Лорен.

Чочарка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Чочарка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Да, добро правосъдие! И знаете ли какво направил германецът? След няколко километра срещнал камион, натоварен с италианци, които изпращали на фронта да работят на укрепленията. Спрял камиона и с насочен автомат накарал Северино да слезе и се качи в камиона на италианските пленници. Ето как стана, че Северино, вместо да си върне платовете, бе изпратен на фронта, а немецът, който също е шивач, ще изпрати малко по малко платовете в Германия, където след войната ще отвори шивачница напук на Северино и на всички нас. И сега аз питам, Филипо, защо трябваше в случая да намесва германци? Двама се карат — третият печели, ето какво излезе. Кълна се, че това е самата истина.

След този разказ на Тонто Филипо и всички ние останахме смълчани. Особено впечатление ни направи една от подробностите, когато Тонто заяви с такова спокойствие — като за нещо съвсем естествено — за откарването на италианци на фронта, за което ние бяхме чували да се говори, но никога така открито и спокойно. Накрая Филипо се поокопити и запита какво означават тия залавяния.

Тонто отговори с безразличие:

— Германците обикалят с камиони и залавят всички мъже, годни за работа, като ги изпращат на фронта към Касино или към Гаета, за да укрепват линиите.

— А как се отнасят с тях?

Тонто повдигна рамене:

— Е, много работа, бараки и — малко храна. Всеизвестно е как германците се отнасят с тия, които не са германци.

Ние продължихме да мълчим, но Филипо настоя:

— Но нали залавят мъжете, които са долу… евакуираните и тия, които са тук горе, не закачат, нали?

Тонто отново повдигна рамене:

— Не се доверявайте на германците… те постъпват с нас като с карчиофи — изяждат листата едно по едно… сега е ред на онези от равнината, после ще дойде редът и на тези от планината.

Повече никой и не помисли за Северино, сега всеки със страх мислеше за себе си.

Филипо запита:

— А ти откъде знаеш тия неща?

Тонто отвърна:

— Тия работи ги знам, защото по цял ден имам работа все с германци… слушайте мен, или влезте в милицията като нас, или се скрийте по-добре… но наистина добре… иначе германците ще ви използват един по един.

След това Тонто разказа как германците «прочиствали» преди всичко равнината, откарвайки с камиони всички работоспособни мъже. После отивали по планините и обикновено действували така: още в тъмно, призори, отделение около осем войници изкачвало планината и когато настъпел моментът за прочистването, около обед, спускали се надолу, пръснати нашир по цялата планина, така че всички, които се намирали в обсега им, бивали улавяни като рибки в голяма мрежа.

— Как само са го измислили — забеляза някой с уплашен глас.

Сега Тонто се беше вече съвзел и си беше възвърнал обичайната самоувереност. Дори се опита да използува с Филипо номера с препоръките, като знаеше, че той има повече пари от другите.

— Ако обаче ние двамата с тебе се разберем, може да кажа две добри думи за сина ти на германския капитан, когото добре познавам.

Може би сега Филипо, който беше наистина много уплашен, щеше да се съгласи да разискват предложението на Тонто, но съвсем неочаквано Микеле излезе напред и каза:

— Абе ти какво чакаш още, че не си вървиш?

Ние всички се уплашихме и онемяхме още и затова, че Тонто беше въоръжен с ръчни бомби и пушка, а Микеле нямаше оръжие. Но не знам защо Тонто се стъписа от тона на Микеле. Каза пренебрежително:

— Ех, щом е така, оправяйте се сами, аз си отивам.

После стана и излезе от къщи. Всички го последвахме. Преди да изчезне, Микеле му извика от високото на мачерата:

— А ти вместо да обикаляш да предлагаш услугите си, гледай си твоите работи… някой ден германците ще ти отнемат пушката и ще изпратят и теб да копаеш окопи като Северино…

Тонто се обърна и показа двата си палеца, правейки знак като рога.

Не го видяхме никога вече.

Щом Тонто си отиде, Микеле се отправи с нас към нашата стаичка. Аз и Розета разговаряхме за случилото се, съжалявайки нещастния Северино, който най-напред загуби платовете си, а после свободата. Микеле мълчеше смръщен с наведена глава; после изведнъж вдигна рамене и каза:

— Пада му се.

— Как можеш да говориш така — протестирах аз, — нещастникът е разорен, а може би ще плати и с кожата си.

За момент Микеле помълча, но изведнъж извика:

— Докато не загубят всичко, няма да разбера нищо… трябва всичко да загубят, да страдат, да плачат с кървави сълзи… само тогава ще им дойде умът в главата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Чочарка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Чочарка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Алберто Васкес-Фигероа
libcat.ru: книга без обложки
Алберт Гурулев
Алберто Моравия - Нови римски разкази
Алберто Моравия
Альберто Моравиа - Чочара
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Скука
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Английский офицер
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Чочарка
Альберто Моравиа
Отзывы о книге «Чочарка»

Обсуждение, отзывы о книге «Чочарка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x