Алберто Моравия - Чочарка

Здесь есть возможность читать онлайн «Алберто Моравия - Чочарка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1985, Издательство: «Народна култура», Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Чочарка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Чочарка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Две жени — майка и дъщеря — се лутат из пътищата на Италия, гонени от фашизма и войната, останали с два куфара багаж и с много надежди за бъдещето. Трагичната съдба на тези обикновени жени е извисила духовете им и ги е накарала да прозрат множество истини за света, за мира и за войната, за човешкото достойнство и низост, за гордостта и подлостта, за действителните стойности на тази земя.
Романът «Чочарка» на известния писател Алберто Моравия е един от най-силните антифашистки и антивоенни романи в италианската литература. Той е познат на българския читател и от филма, създаден по него, в който главната роля бе претворена великолепно от София Лорен.

Чочарка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Чочарка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На закуската присъствах и аз. Бях се вече хранила, но полюбопитствах да видя тоя германец, първи, който беше попаднал горе при нас. Отидох, когато вече поднасяха плодовете. Беше се събрало цялото семейство на Филипо с изключение на Микеле. Той мразеше германците и малко преди това, докато Ханс се хвалеше с голямата победа, която скоро германците щели да изнесат на англичаните, Микеле го гледаше навъсено и гневно, сякаш му се искаше да скочи отгоре му и да го заудря с юмруци. Сега, благодарение на изпитото вино, германецът беше започнал да става откровен. Той непрекъснато потупваше Северино по рамото, повтаряше, че двамата били шивачи, приятели до гроб и заявяваше, че щял да направи всичко да върнат платовете на Северино. След това извади от джоба си портфейл и от него снимка на жена, два пъти по-едра от него, с добродушно лице, и каза, че била съпругата му. След това започнаха разговор за войната и Ханс пак заяви:

— Ние правим офанзива и хвърлим англичаните в морето.

Филипо, който му се подмазваше най-много, искайки да спечели благоволението му, откликна:

— И как още… разбира се… ще ги хвърлим в морето всички до един… убийци.

Тогава германецът кипна:

— Не, убийци не, а добри войници…

— Добри войници, да, наистина — каза Филипо, — то се знае, че са добри войници…

— Ти възхищаваш английски войници… — извика германецът — ти предател!..

Уплашен, Филипо додаде:

— Кой им се възхищава? Нали казах, че са убийци.

Но германецът продължи недоволно:

— Убийци не, добри войници… а предател като теб, който възхищава англичани, капут — и направи знак, като че реже глава.

Въобще германецът нищо не беше по волята му и не бе съгласен с нищо. Всички се уплашихме, защото ни се видя, че изведнъж стана зъл. След това ненадейно се обърна към Северино:

— Ти защо не на фронт?… Ние немци воюваме, а вие италианци стоите тук… ти на фронта…

Уплашен, Северино отвърна:

— Мен не ме одобриха… слаби гърди — и посочи гърдите си.

Вярно беше, той бил много болен и казват дори, че имал само един дроб.

Но германецът озлобен го сграбчи за ръката, викайки:

— Тогава ти идваш веднага с мен на фронт…

И буквално се опита да стане и да го отвлече.

Пребледнял, Северино се мъчеше да се усмихне, без да успяваше. Всички настръхнаха, а аз така се уплаших, че сърцето ми се разтуптя силно.

Германецът дърпаше Северино за ръката, а той се стараеше да се задържи, вкопчил се за Филипо, който също така беше уплашен. Но неочаквано германецът прихна да се смее и каза:

— Приятели… приятели… ти шивач, аз шивач… ти получи свои платове и стане богат… аз отива на фронт да се бие и умира.

И все така смеейки се, той започна отново да го тупа по рамото.

Специално за мен цялата тази сцена ми направи съвсем особено впечатление. Имах чувството, че се намирам не срещу човек, а срещу един звяр, който ту се умилква, ту показва зъбите си, без да можеш да разбереш какви са му намеренията и как ще се държи с теб. Струваше ми се, че Северино се мами, че ще постигне нещо, като онези, които казват: «Този звяр ме познава… и никога не ще ме ухапе.» И ще видим, че не се бях излъгала.

След тази сцена германецът стана учтив и пи още много вино, потупва не знам колко пъти Северино по рамото, така че на него страхът му премина и в един момент, когато вниманието на германецът беше като на отвлечено, той каза на Филипо:

— Още днес ще си получа платовете… ще видиш!

И действително, кратко време след това германецът стана, надяна колана си, който беше свалил, преди да седне, и наблегна шеговито, че от премного ядене трябвало да го закопчае една дупка по-напред. После каза на Северино:

— Ние отива долу и после ти върне тук с твои платове.

Северино стана, германецът изкозирува, удряйки токове, и си тръгна със Северино все тъй изправен, спущайки се по пътеката, която се виеше между мачерите и водеше към долината.

Филипо, излязъл с другите да ги изпрати, изрази общото впечатление, като каза:

— Северино разчита на този германец… но аз на негово място не бих се доверявал толкова.

Целия останал следобед и част от нощта чакахме Северино да си дойде, но той не дойде. На следващия ден отидохме до дома му и там намерихме жена му, че плаче на тъмно, прегърнала момиченцето си. При нея беше една стара селянка, която предеше вълна и от време на време, дърпайки нишката, я успокояваше:

— Недей плака, булка… Северино сега ще се върне и всичко ще се оправи.

Но жената поклащаше глава и отвръщаше:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Чочарка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Чочарка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Алберто Васкес-Фигероа
libcat.ru: книга без обложки
Алберт Гурулев
Алберто Моравия - Нови римски разкази
Алберто Моравия
Альберто Моравиа - Чочара
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Скука
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Английский офицер
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Чочарка
Альберто Моравиа
Отзывы о книге «Чочарка»

Обсуждение, отзывы о книге «Чочарка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x