Алберто Моравия - Чочарка

— Предчувствам, че няма вече да се върне…усетих го един час след като замина.

Помъчихме се да я утешим, но тя продължаваше да плаче, казвайки, че тя била виновна, защото Северино направил всичко заради нея и детето, за да живеят по-добре, да забогатеят и че тя е трябвало да го възпре, да му попречи да купува тия проклети платове.

Тъй като Северино не се връщаше и макар че нямаше какво повече да се приказва, защото фактът беше налице, а всички добри думи не струват и пукната пара пред факта, ние останахме при нея целия ден, говорейки й ту едно, ту друго, въобще изразявайки всички възможни предположения по изчезването на Северино.

Но тя бе неутешима, продължаваше да плаче и да повтаря, че той нямало вече да се върне.

На следния ден, втория от изчезването на Северино, отидохме до дома му с намерение да видим жената, но там не намерихме нито нея, нито детето. Призори тя взела момиченцето си на ръце и слязла в долината да разбере какво се е случило.

Няколко дни не узнахме нищо нито за Северино, нито за жена му. Накрая Филипо, който по своему обичаше Северино, реши да разбере какво се е случило с него и изпрати да извикат Никола, един стар селянин, който вече не обработваше земята, а обикновено по цели дни развеждаше децата по мачерата. Каза му, че иска да го изпрати да разучи нещо за Северино. Каза му още, че трябва да отиде в местността Мъртвецът, където живеели фашистите, които бяха откраднали платовете. Отначало старецът се опъна, но след като Филипо му обеща триста лири, а напоследък за пари би влязъл в гореща пещ, тръгна тутакси да приготви магарето си. Никола заяви, че ще се върне на следния ден, защото щял да преспи у роднини, и сложи в дисагите си един хляб и парче сирене. Помагахме му, докато той поемаше надолу, изправен на самара, с черна шапчица на глава, с лула в уста и с опнати крака, единият от едната страна, другият от другата, обути в цървули и бели навуща. Филипо му поръча да се обърне към някой си Тонто, който бил по-малко зъл от другите фашисти. Старецът обеща, че така ще направи, и потегли.

Мина денят и половината от следващия и ето че към залеза откъм мачерата се зададе магарето, водено за юлара от селянина, а на самара самият Тонто. Пристигнаха и Тонто слезе. Той беше мъж с мургаво и слабо лице, с дълга брада, с тъжни, дълбоки очи и дълъг нос, увиснал над самата му уста. Всички го заобиколиха, но Тонто мълчеше и изглеждаше объркан. Старият Никола хвана магарето за оглавника и съобщи:

— Германецът взел платовете за себе си и изпратил Северино на фронта да работи за укрепленията, ето какво се е случило.

Като изрече това, старецът се отдалечи, за да нахрани добичето.

Останахме поразени. Тонто стоеше встрани смутен. Тогава, разгневен, Филипо го запита:

— А ти за какво си дошъл тук горе?

Като излезе напред, фашистът гузно отвърна:

— Филипо, не бива да ме осъждате… дойдох нарочно, да ви разкажа как стана всичко, да не мислиш, че ние сме виновни за случая.

Всичко го гледаха враждебно, но всеки любопитстваше да узнае какво се бе случило и накрая Филипо, макар и без желание, го покани у дома си да пийнат по чаша вино. Тонто прие и тръгна към дома му, а ние го последвахме като на манифестация.

В стаята Тонто седна върху чувал с фасул. Филипо му наля вино, като застана прав пред него, а ние всички, събрани на прага, също прави, очаквахме обясненията му.

Тонто отпи спокойно, после заговори:

— Безсмислено е да отричам, че ние взехме Севериновите платове… в тия времена, Филипо, всеки за себе си и бог за всички. Северино мислеше, че никой не знае къде е скрил платовете, но се лъжеше. Мнозина от нас знаеха къде са скрити. И измислихме: ако ли не ние, ще ги вземат германците, все някой щеше да им обади; по-добре беше да ги вземем ние. И после, какво да се прави, Филипо?…

Тонто скръсти ръце и ни изгледа.

— И ние имаме семейства, а в тия времена всеки мисли най-напред за семейството си, а после за всичко останало. Не казвам, че сме постъпили добре, казвам, че го сторихме по необходимост. Ти, Филипо, си търговец. Северино шивач, а ние… ние се справяме както можем… Само че Северино сгреши като се обърна към германците, които нямат нищо общо с нас. Ако Северино нямаше намерение да се заяжда, можехме да се споразумеем и като продадяхме платовете, да разделим печалбата… или можехме да му направим някакъв подарък… въобще между земляци, щяхме някак да се разберем… Но Северино решил да действува със зло и стана, каквото стана. Дойде онзи проклет немец, наруга ни с куп думи и като насочи автомата срещу нас, каза, че трябвало да извърши обиск. Ние, които до известна степен зависим от германците, не можехме да се противопоставим. Така платовете излязоха наяве и германецът ги натовари на камиона, с който беше пристигнал, и си отиде заедно със Северино, който ни каза: «Най-после на този свят има правосъдие.»