Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Алоха! – обади се някой.

Дочуха се поздрави и на други езици, както и смях.

– Браво! – каза Азър и потри ръце. – Радвам се, че сте изпълнени с неприкрито самочувствие. Това е обещаващо или... предрича провал. Ще видим кое от двете.

Зад очилата с черни рогови рамки очите му блестяха като полирани морски стъкълца. Гласът му кънтеше въодушевено, все едно беше завърнал се от далечни земи изследовател, който споделяше преживяното с приятели. Професорът поздрави всички за тяхната любознателност и хуцпа да се запишат и добави с намигане, че се надява да имат издръжливостта да завършат курса. Поради непринудеността и бързината, с които говореше, беше трудно да се прецени дали се шегува, или не.

– Както вероятно сте забелязали, групата е от единайсет студенти. Ако бяхте десет, щеше да е идеално, но идеалното е досадно. Така... Виждам, че седите на разстояние един от друг, сякаш се боите да не хванете грип. Дами и господа, бихте ли станали?

Студентите се спогледаха и станаха.

– Много сте послушни! Казват, че послушанието е най-голямата добродетел в очите на Господ. Сега ще седнем в кръг, защото така най-добре ще разговаряме за Него.

Азър обясни, че различните предмети изискват различно подреждане на столовете. На политологията подхождал безпорядък, на социологията – равнобедрен триъгълник, на статистиката – правоъгълник, на международните отношения – паралелограм. Бог трябва да се обсъжда в кръг, защото така всички са на еднакво разстояние от центъра и се гледат в очите.

– Отсега нататък всяка седмица, когато влизам тук, очаквам да ви намеря седнали в кръг.

Последва стържене на столове и суетене. Отне им няколко минути, а формата, в която наредиха столовете, приличаше по-скоро на изстискан лимон. Професор Азър не беше особено доволен, но им благодари за усилията. Помоли ги да се представят с няколко изречения, откъде идват и най-вече защо се интересуват от Бог, след като има "далеч по-забавни неща за младите хора".

Първа беше Мона, която сподели тревогата си за отношението на запада към исляма след трагедията 9/11. Като подбираше думите си, тя подчерта, че се гордее с това, че е млада мюсюлманка, че обича религията си от душа и сърце, но ѝ е трудно да се справя с предразсъдъците, с които се сблъсква всеки ден.

– Хора, които не знаят нищо за исляма, правят ужасни обобщения за моята религия, за моя Пророк и вярата ми. А и за... шала на главата ми.

След това добави, че искала да участва в откровена дискусия за същността на Всевишния, тъй като всички били негови създания, а това, че са различни, не било случайно.

– Уважавам различията и очаквам взаимно уважение.

Младежът до Мона се изкашля и изправи гръб. Казваше се Eд. Беше израснал в семейство на учени и подхождаше към Бог с "обективна предпазливост и интелектуална необвързаност". Той вярваше, че религията и науката могат да съжителстват или обратното, но че човек трябва да отсее ирационалното в религията, което не било малко.

– Баща ми е евреин, а майка ми е непрактикуваща протестантка. И аз като Мона, макар по различен начин, се интересувам от личността и религията в съвременния свят, макар че, честно казано, Бог никога не ме е интересувал.

– Тогава защо си тук? – попита мускулесто и леко сипаничаво момче с русолява коса. – Нали сме се записали в този курс, защото искаме да разберем повече за Него?

Пери забеляза, че Eд погледна професора, той му кимна почти незабележимо и двамата като че ли си казаха нещо, което тя не можа да разтълкува.

Азър се обърна към русото момче.

– Обикновено очаквам и окуражавам коментарите на студентите, но не и на толкова ранен етап. Все още не сме се излюпили. Нека първо подадем глава от черупката.

Следваща беше Оливия, красиво момиче със силен испански акцент и големи кафяви очи. Когато говореше, тъмната ѝ гъста коса падаше на кичури върху лицето и устните. Като ревностна католичка тя ходела редовно на литургия, радвала се да е сред прекрасните хора на оксфордското католическо общество, но искала да разшири познанията си.

– Ще ми бъде интересно да изляза от зоната си на комфорт и да разбера какво мислят другите за Бог. Та така... – тя замълча, сякаш очакваше някой друг да довърши изречението ѝ.

– Предполагам, че е мой ред – обади се русият и започна да върти молива между пръстите си още по-бързо. – Казвам се Кевин и съм от Фресно, Калифорния. Тук съм със стипендия "Роудс".

Кевин заяви, че Хемингуей, който бил прав за всичко, обяснявал много точно как всички мислещи хора са атеисти. Той самият бил абсолютен атеист.