Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Само не ми казвай „ще свикнеш“, че ми е омръзнало да го чувам напоследък.

— Точно това смятах да кажа, виждаш ли — ти също четеш мисли!

— Как става това?

— О, ами ние сме свързани, като общ организъм. Но е прекалено сложно да ти го обясня с твоите нива на познание сега. Предпочитам да си припомниш всичко сам, когато му дойде времето.

— Окей, окей, а с какво се занимава Юлия тогава? Тя работи ли? — попита Адам.

— Юлия или Ева, както обича да се представя понякога, беше художник в Симулацията. Какво мислиш, че прави един художник тук?

— Ами, откъде да знам? Сигурно пак е нещо свързано със Симулацията — предположи Адам.

— Точно така. — Николай стана и започна да ръкопляска. — Дами и господа, имаме си гений! — след това продължи: — Някой трябва да „рисува“ декорите в Симулацията. Обстановката. Героите. За да изглеждат максимално реалистични. Тя е по-скоро дизайнер сега.

— Уфф, нямам търпение да я видя. Имам да й задавам толкова много въпроси.

— Това ще стане, когато въвеждащият психолог реши, че и двамата сте готови. Имаме по-важни въпроси за разясняване сега.

— Например? — попита Адам.

— Например твоята склонност към самоубийство — лицето на Николай придоби сериозен вид и той седна на пейката до приятеля си.

— Какво имаш предвид? — попита Адам.

Николай въздъхна, отпи от бирата си и каза:

— Спомняш ли си уроците на въвеждащия психолог? За трите причини, поради които влизаме в Симулацията?

— Да, от скука, за забавление и, за да се върнем отново на Земята. Я чакай, какво се е случило там? Защо Земята е необитаема?

— Тя е далеч от необитаема! Дори бих казал, че е пренаселена. Но ми е забранено да разговарям за тези неща с теб. Не си готов още. Търпение, приятелю!

— Чувствам се като малко дете, от което възрастните крият нещо! — намуси се Адам.

— Ами, горе-долу, така е — усмихна се Николай. — Само дето тук всички сме възрастни. Многократни столетници. Повечето, де! Имаме и детски сектор, където не съм ходил все още.

— Кажи ми за самоубийствата сега! — настоя Адам.

— Не бяха това трите причини. „От скука“ и „за забавление“ попадат в една и съща категория. Третата причина е действително, за да си припомним родната планета, да поживеем малко извън четирите стени на иначе удобния ни и приятен космически дом. Но има и втора. Втората причина е, че тук не можеш да причиняваш вреда. Нито на себе си, нито на останалите.

— Значи садистите отиват там, за да изтезават хора?

— Не точно, но си близо до истината. Само в Симулацията можем да дадем воля на подсъзнателните си инстинкти и наклонности, а те са доста разнообразни, могат да варират в целия спектър от прекрасното до чудовищното и отвратителното — отговори му Николай.

— Значи аз имам склонност към самоубийство, така ли?

— Мхм. И това си проличава най-добре там. В Симулацията. Пробва да се самоубиеш на магистрала от 22-ри век, когато се запознахте с Ева. В „Аварията“ се обеси, а после си тегли куршума. Сещам се за една поговорка: „Кряка като жаба, скача като жаба и прилича на жаба, значи сигурно е жаба“, хехехе! — засмя се Николай. — Приятелю, ти си един завършен самоубиец! Оттам и трудността, с която си възстановяваш паметта всеки път. Травмиращо жестоко е.

— Застрелях се, иначе щяха да ме разпънат на кръст. Просто избрах по-безболезнения вариант! — каза Адам.

— Човек си намира всякакви оправдания. Низшите ни склонности и нагони получават чудесно поле за изява в Симулацията. Невъзможно е да ги задоволяваме тук. Това е най-честата причина, поради която хората влизат.

— Искаш да кажеш, че всеки път влизам в Симулацията, за да си посегна на живота, така ли?

— Ами не! Влизаш от любопитство и от скука, като повечето от нас, само дето при теб много често се получава точно това — да си посегнеш на живота.

— Значи Симулацията по-скоро ми вреди, отколкото да помага?

— Не бих казал. Някои я използват с терапевтична цел. Един вид отдушник, разбираш ли? Тук никой не те съди за гнусотиите, които си извършил там, защото не са реални. Но са единственият вариант да дадеш воля на подсъзнателните си инстинкти. Иначе ще полудееш!

— Добре, какво ще ме посъветваш тогава?

— Да те посъветвам? Нали затова си имаш въвеждащ психолог!

— Но ти си ми приятел — настоя Адам.

— Така е. Обаче трудно бих ти дал практичен съвет. Склонността ти към самоубийство винаги се изявява в Симулацията и това няма особено положителен ефект. Като се върнеш, всеки път си смазан, депресиран. Предполагам, че Юлия харесва именно тази черта на страдалеца в теб. Жените са странни, можеш ли да ги разбереш?