Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— А какво стана с Европа? — попита Адам.

— Европа се разшири на изток или по-скоро Изтокът се разшири на запад, поглъщайки Стария континент, за да го превърне в това, което тогава хората наричаха „Евразия“ или „Евразийски съюз“. Към края на 21-ви век той беше изцяло доминиран от Русия, Китай, Индия и Иран, които се превърнаха в новите световни суперсили.

Земното кълбо отново се завъртя пред очите на Адам и цялата територия на Европа, плюс почти всички държави от Азия светнаха в червено. После кълбото се завъртя за пореден път.

— Образува се и трети влиятелен Алианс, — продължи въвеждащият психолог — нарекоха го Океания. В него попаднаха държави като Австралия, Корея, Нова Зеландия, Япония и повечето Тихоокеански островни нации. Макар и малък като население, в сравнение с останалите, този Алианс придоби пълен монопол над ресурсите и търговията в Тихия океан.

Холограмната планета отново се завъртя и заедно с посочените нации, различни островчета в Тихия океан се оцветиха в жълто.

— Общо взето, това бяха „гнездата“ на цивилизацията в края на 21-ви век. Африка беше поделена между Америките и Евразийския съюз. Северната й част попадна, съвсем логично, под влиянието на Евразийския съюз, докато всички райони на юг от Сахара влязоха в състава на Американския алианс, който успя да затвърди монопола си и върху Южния Атлантик. Регионалните конфликти не стихваха и колкото повече центровете на силата се балансираха, толкова по-голямо беше напрежението между трите Алианса. Тогава, в края на 21-ви век и началото на 22-ри век, се стигна до Помирението.

— Помирението?

— Един вид глобален договор или съглашение, подписано от водещите сили, което слагаше мораториум върху границите на националните държави и на Алиансите, т.е. забраняваше всякакви промени отвъд завареното положение, обеззаконяваше териториалните претенции към съседите, били те държавни или наднационални обединения и реално премахваше границите. Отделните страни продължиха да съществуват в своята културна идентичност, но само символично, като обичаи и традиции, а не като самостоятелни територии. Помирението включваше и забрана за носене на оръжие. То се отнасяше както до отделния индивид, така и до националните държави. Практически държавата беше обявена за престъпник и повече нито една страна не можеше да поддържа собствена армия. Създадоха се глобалните сили за сигурност, единственото военно формирование на планетата, което трябваше да пази и да налага условията на Помирението над несъгласните, да потушава локални бунтове и размирици, да елиминира терористични заплахи, да се грижи за реда и сигурността на планетата. Щабквартирата им се пренесе в геостационарна орбита около Екватора, на Станции като тази. Затова сега имаме три Станции. Всеки от Алиансите построи своя собствена. Постепенно на Станциите дойдоха да живеят и цивилни, най-вече учени изследователи, а обемът на Станциите непрекъснато се увеличаваше. Населението им — също. Със Земята ги свързваха асансьори. В глобалните сили за сигурност участваха и трите Алианса, с равен брой хора, техника и въоръжение, за да се елиминира възможността от евентуален конфликт между тях. Щаб квартирата се прехвърляше на равен интервал от една Станция на друга, с цел солидарност и справедливост между трите сили. Светът най-после заживя в мир през 22-ри век. Медицината, генетиката, микробиологията и нанотехнологиите бяха направили човешкото същество практически безсмъртно още през 21-ви век. Животът стана по-ценен от всякога. Особено като се има предвид глобалния контрол върху раждаемостта. Съвсем естествен и логически завършек на всичко това беше Помирението.

— Значи планетата продължава да е обитаема, така ли? Ние сме просто цивилните, които живеят на Станцията? От там ли е всичката тази секретност? И какво правя аз в Станцията на Американския алианс, след като съм роден в Европа?

— Беше пренесен тук, ще си спомниш защо. Не сме приключили с урока по история. Между Помирението от 2100-тна и днес има 185 години.

— Какво се случи през тези 185 години?

— Възход и падение. Докато накрая не се стигна до пълното Унищожение.

— Не разбирам — намръщи се Адам.

Въвеждащият психолог докосна металическото кълбо и на бюрото пред него се появи триизмерна холограма на магистралата, която Адам помнеше от друга Симулация. Именно там се беше запознал с Юлия, т.е. с Ева в онази реалност. Глайдерите се плъзгаха с изумителна скорост по нея, без да докосват земята.