Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Познато ти се струва, нали? — попита въвеждащият психолог.

— Мхм.

— Така изглеждаха пътните артерии, които опасваха земното кълбо през 22-ри век и свързваха основните населени места в трите Алианса по сушата и под океаните. Симулацията, в която се запознахте с Юлия отразява нещата съвсем реалистично. Използвам този пример, защото имаш спомени, свързани с него. Горе-долу тогава, в средата на 22-ри век, човечеството се намираше в абсолютния връх на своето еволюционно, икономическо, социално, политическо, научно, техническо, културно и всякакво друго развитие. Но, както знаеш, единственият път от върха е надолу.

— Продължавай! — Адам ставаше все по-нетърпелив. Нагледният разказ на въвеждащия психолог пробуждаше непознати спомени у него, придружени от мрачни усещания. Обзе го чувството на тъга и страх. Предстоеше да се случи нещо ужасно. Знаеше го със сигурност!

— Трябва да обърнем внимание на една малка подробност, преди да продължим — отбеляза въвеждащият психолог. — И като казвам „малка“, тя наистина е малка, но с огромно значение. „Дяволът се крие в детайла“, нали такава беше приказката?

— За какво става въпрос? — попита Адам.

Магистралата с глайдерите изчезна и на нейно място се появи нещо като миниатюрен октопод или по-точно мъничка сфера с осем пипалца, излизащи от повърхността й в различни посоки. Очевидно „съществото“ беше с изкуствен произход, защото не приличаше на нито една от познатите форми на живот, за които Адам можеше да се досети. Въвеждащият психолог продължи с обяснението:

— В организма ти, както и в моя, а така също и на всички останали, има няколкостотин милиона такива. Наричат се нанороботи. Всеки от тях е с размер около един милиард пъти по-малък от това, което виждаш в момента. Това е причината на 300 да изглеждаш като 33-годишен, подобно на други обитатели от Станцията, между другото. Тези неща циркулират из кръвоносната ни система, свързани са директно с хипоталамуса, с кортекса и с други важни места в мозъка, а също така и с 01, който ги управлява посредством ултразвук. Зареждат се със слънчева енергия, но откакто сме на Станцията се зареждат от изкуствената светлина, която 01 генерира на различни места, предимно в коридорите и в асансьорите. Наноботите ни превръщат в един общ организъм, контролират всички функции на тялото, коригират стареенето, правят насилието, агресията и автоагресията невъзможни и допринасят за изключително бързото възстановяване от травми и физически наранявания, ако поради някакъв инцидент настъпят такива. Това е вътрешната защита, за която сте си говорили с Николай.

— Какво или кой е 01? — попита Адам.

— Ще стигнем и до там. Нека се върнем на урока по история, ако нямаш нищо против!

Адам кимна в знак на съгласие.

— Нанотехнологиите преобразиха света още в средата на 21-ви век, цели 42 години преди подписването на Помирението. Всички, които имаха късмета да доживеят до 2058, станаха физически безсмъртни след тази дата, като преминаха период на контролирано подмладяване. В началото имаше опити за установяване на монопол върху технологията, но впоследствие учените разсекретиха патента и го направиха достояние на човешкия род. С това се сложи край на болестите и на стареенето. Въведе се глобален контрол върху раждаемостта. Той беше затвърден от Помирението по-късно. А в продължение на годините нано роботите непрекъснато се усъвършенстваха. Наложиха се и някои ограничения обаче.

— Какви ограничения? — попита Адам.

— Ами, с наноботи бяха „заразявани“ не само хората, но и някои животински видове, като домашните любимци, например. Какъв е смисълът да си безсмъртен и на всеки 15 години да си осиновяваш ново куче? Но имаше видове, върху които приложението на нанороботите беше абсолютно забранено. Това в особено голяма степен важеше за един определен вид бозайник, с който от край време си оспорваме правата върху планетата.

Погнуса разтърси Адам. Той си припомни случката от мазето в „Аварията“, където беше нападнат от агресивни плъхове, след неуспешния му опит за самоубийство. Спомни си и думите на леля Богдана: „Мишките излязоха от дупките и взеха да налитат!“

— Усещам, че се насочваш в правилната посока — отбеляза въвеждащият психолог. — Неслучайно в Симулацията си преживял нещо такова. Подобно на написването на романа, продиктувано е било от подсъзнанието ти и от спомените, които носиш за реалния живот извън нея. А това е най-лошият спомен на човечеството. Едва ли има човек на тази Станция или на някоя от останалите две, в близките Колонии или в далечния Космос, който да не помни как плъховете буквално ни изгониха от родната ни планета.