Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Превърнаха се в канибали! — отвърна изненадан от самия себе си Адам.

— Точно така! По-големите и по-силните екземпляри започнаха да изяждат по-слабите и от своя страна да се размножават, като по този начин поддържаха популацията сравнително постоянна. Оказа се, че канибализмът е билетът към безсмъртието на новопоявилия се вид rattus superioris, който може да съществува преспокойно и без никаква друга храна, освен самия себе си.

— Тогава световните сили за сигурност решиха да бомбардират Земята — довърши смаяният Адам.

— Да, но това не беше лесно решение. Всеки имаше свои хора, там долу, които искаше да защити, а животът горе се превърна в абсолютен хаос, заради огромното разногласие между придошлите и неадаптирани към деликатностите на живота в орбита тълпи. Появиха се първите терористични атентати, които застрашавах оцеляването на всички обитатели. Зачестиха убийствата и самоубийствата, населението на Станциите започна да се дели на вражески групи. Едни настояваха за масови бомбардировки върху Земята с ядрено оръжие, други за продължителен десант с войска и техника срещу супер плъховете. Но нямаше вече как да изтегляме десантните групи обратно, поради липсата на асансьори. А и да имаше, на малцина им се слизаше долу, за да се изправят лице в лице с отвратителните гризачи. Така се стигна до решението за бомбардировките. Нещата стигнаха до крайности. Оцеляването на човечеството дори в Станциите започна да стои под въпрос, когато се появи 01.

— Вътрешната защита! — каза Адам.

— Точно така, — съгласи се въвеждащият психолог — вътрешната защита! Дотогава никой не контролираше централно човешките наноботи. 01, както сам беше кръстил себе си изкуственият интелект, създаден да поддържа Станциите, имаше единствено логистично, инфраструктурно и техническо приложение. Виждайки, че политиците и различните лидери са неспособни да разрешат конфликтите помежду си и че всичко това води до неизбежен край, учени от трите Станции взеха единодушно решението да сложат човешките наноботове завинаги и окончателно под контрола на 01, с добре познатия им начин, посредством ултразвук. Те създадоха и системата от правила на вътрешната защита, които 01 спазва до днес, базирайки се върху ненасилието и предотвратяването на агресията от всякакъв тип.

— А това, имам предвид контрола върху човешките наноботове, това необратим процес ли е? — попита Адам.

— Не, напротив, обратим е, стига да си от хората, които са задействали процедурата в самото начало.

— Какво се случи с тях?

— За да бъдат сигурни, че никой по никакъв начин няма да осуети намеренията им, учените прибраха информацията със себе си, изтриха я от централните сървъри, след което задействаха процедурата и отлетяха в дълбокия Космос. Да търсят планети, подходящи за колонизиране. За да не скучаят по време на полета, взеха със себе си една авангардна технология, известна още като „Симулацията“, която бяха така добри да не изтрият от паметта на 01, преди да отпътуват, за да има с какво да се утешаваме ние, които останахме да живеем тук след тях. Единствената разлика е, че по време на далечен полет в Симулацията може да се влиза и съзнателно, т.е. човек знае, че сънува, макар всичко да изглежда също толкова реално, колкото когато не знае. И може да сменя Симулациите до безкрайност. Или поне до края на продължаващия с хилядолетия космически полет, без да му се налага да се възстановява след всяка от тях. Както се досещаш, това променя доста „правилата на играта“. Координатите на мисиите са защитени от 01, никой не знае накъде летят въпросните учени, но и до ден-днешен, ако животът на Станцията ти омръзне, можеш да ги последваш. „Наградата“ е съзнателното сънуване, разрешено само по време на далечен полет. Мисиите в дълбокия Космос са изцяло доброволни и трябва да ти кажа, че не липсват желаещи. Все пак, еднообразието тук омръзва, а перспективата да прекараш вечността на това място никак не е радостна. Отпътувалите заместваме с нови хора от Детския център и така поддържаме населението на Станцията сравнително постоянно. Всички процеси продължават да се управляват от 01, включително и вътре в самите нас. Ние, де факто, сме едно цяло с 01.

— Какво се случи със Земята?

— Бомбардировките спряха в момента, в който бе задействана вътрешната защита. Това стана около 2200-тна, т.е. точно сто години след Помирението. Естествено, бомбардировките не постигнаха кой знае какво срещу супер гризачите. Сега долу цари ядрена зима. Не е изключено сред развалините да оцеляват изолирани групи от хора. Супер плъховете ги превъзхождат по численост десетки, дори стотици милиони към едно и все някога ще успеят да ги докопат. Всъщност, никой не знае колко точно са гризачите и колко хора продължават да съществуват между руините на някога прекрасния ни земен дом. Знаем само, че планетата вече не ни принадлежи. От време на време засичаме признаци на живот: изолирани радиосигнали, запалени огньове, отблясъци от огледала. Гъстата облачна покривка ни пречи да ги виждаме през повечето време. Но непрекъснато следим за радиосигнали. Уловим ли такива, спускаме долу летателна техника за евакуиране на хората, но сигналите бързо заглъхват и планетата отново потъва в тишина. Нейните нови стопани сега са гризачите — въвеждащият психолог се облегна назад в креслото си.