Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Предлагам да се разходим до някое от заведенията наоколо — огледа се Николай — в парка е пълно с тях. Последвай ме!

Той стана, подари плика със сухарите на най-близо седящия до него човек, обмениха си кратки любезности и двамата с Адам се отправиха по обратния път към изхода.

Изкачиха някакви стълби, минаха по няколко алеи, харесаха си пейка с гледка от високо към градината и Космоса отвъд нея. Сега водопадите се стичаха надолу, под тях.

— На теб какво ти се пие? — попита Николай.

— Това тук, ъммм, тази пейка, това ли е заведението?

— Е, не е кафене или ресторант в познатия ти смисъл на думата. По-скоро си въобрази какво ти се пие! — каза нетърпеливо Николай.

— Газирана вода с лимон — отвърна Адам.

— А за мен само бира.

След минути по чакълестата алея се зададе красиво момиче с табла в ръка. Носеше къса пола и нещо като униформа на сервитьорка. Поднесе им напитките с усмивка. Не се обмениха никакви пари. Само благодарности и любезности от общ характер.

— Желая ви приятен ден, господа! — каза момичето и се оттегли.

— Предполагам, че имаш доста въпроси — отбеляза Николай, преди да надигне бутилката с бира.

— Чудя се откъде да започна — отвърна Адам.

— Давай, откъдето се сетиш! Имаме цялото време на света!

— Добре, да се върнем на това, за което разговаряхме преди малко. Ти какво работиш тук?

— Аз ли? Ами нищо. Не е задължително да се работи. Работил съм в миналото, но сега съм в нещо като почивка между професиите. Още не съм си избрал нова.

— А какво работеше преди?

— Бях чистач.

— Моля?

— Правилно ме чу. Не на кошчета за боклук, а на машини. Нямаш представа колко много съоръжения има в Станцията. Непрекъснато се пълнят с прах. Някой трябва да ги забърсва. Роботите по поддръжката се справят чудесно с тази задача, но не е изключено и ти да им помагаш, ако това ти харесва.

— И какво точно ти харесва в бърсането на прах? А какво общо има това с журналистическата ти професия в Симулацията?

— О, не е задължително да има нещо общо, въпреки че в повечето случаи, да, хората упражняват в Симулацията дейности, които са близки до заниманията им тук, на Станцията. Що се отнася до въпроса ти какво точно ми харесваше в чистенето, ще ти отговоря така — даваше ми достъп до зони от Станцията, до които иначе нямаме достъп. Опитвах се да разбера как функционира цялото това нещо. Беше забавно. Но ми омръзна. След време сигурно ще се заема с нещо друго.

— Значи хората тук работят само от скука, така ли?

— Може и така да се формулира. А какво ще правиш през дългите периоди, в които не си в Симулацията, не се възстановяваш от Симулацията, не се забавляваш с приятели или не спортуваш? Захващаш се с нещо полезно, ето какво! Можеш да си всичко — от обикновен чистач по поддръжката, като мен, до мозъчен хирург или въвеждащ психолог, като „Свети Петър“, хе-хе! За по-сложните професии има достъпни обучения и практика, които са допълнителна възможност за убиване на времето.

— И не печелиш нищо? Никой не ти плаща? — учуди се Адам.

— Не, защото нямаш нужда от пари — отговори му Николай.

— Добре, де, но има сложни професии, има и по-прости професии. Защо да се напъваш да ставаш лекар, например, когато можеш да си просто чистач?

— Никой не те юрка да се напъваш за каквото и да било, човече! Но ако въпросът ти е за избора, той не е изцяло твой. Искам да кажа, че ако съществува необходимост от повече въвеждащи психолози, например, вътрешното ти чувство ще те подтикне да изучаваш психологията и да се занимаваш със загинали в средновековна битка рицари, които изведнъж се озовават тук и са пълни с въпроси. А освен това е доста забавно, предполагам…

— Как стана това със сервитьорката, например?

— „Сервитьорката“, както я наричаш, може да се окаже и университетски преподавател. Сервирането й носи друг тип контакт. Ще ти се стори странно, но някои хора изучават изкуството да си в услуга на другите. Такива неща са интересни тук.

— Не, исках да кажа, как успяхме да си поръчаме напитките?

— По същия начин, по който ти успя да ме намериш, без да знаеш къде отиваш. Спонтанно. Интуитивно. Знаеш ли, че Станцията непрекъснато се мени? Преобразяват се помещения, пригаждат се за различни нужди, дори постоянно са в движение едно спрямо друго. Но е достатъчно само да знаеш къде отиваш, за да откриеш пътя.

— Започнах да се обърквам — Адам отпи от газираната си вода.

— По-лесно е, отколкото мислиш, спокойно! — Николай го потупа по гърба.