Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Времето тече с различни скорости. Примерно в Симулацията няколко месеца се равняват само на няколко часа тук, на Станцията. При осъзнатите Симулации, които са достъпни единствено за астронавтите, казват, че е точно обратното — прекарваш няколко часа в будна Симулация и като си отвориш очите вече са минали няколко месеца от полета. Пък и няма нужда да се възстановяваш. Нито всеки път да започваш отначало — можеш директно да си продължиш Сюжета, докъдето си го оставил. Но да се върнем на темата за времето. Знаеш, че хората са изобретили понятието време и че то в действителност не съществува, нали?

— Чувал съм нещо такова.

— Отмерването на времето им е било необходимо, за да оцеляват — да знаят кога трябва да се засади реколтата и кога трябва да се прибере, такива неща. Хората са си избрали най-очевидните неща от заобикалящия ги свят, за да делят времето на части — изгревите и залезите, лунните цикли, движението на звездите. Така са се появили дните, месеците и годините. Постепенно календарите са се усложнявали и са започвали да вършат работа за далеч по-сложни операции, като управляването на империи, провеждането на военни кампании, събирането на данъци, записването на историята и какво ли още не. Тогава не сме познавали космоса и не сме знаели, че в зависимост от гравитацията, от мащабите на разстоянията и от близостта на тела като черните дупки например, времето и пространството се променят. Не сме знаели дори, че звездите, които виждаме по небосклона, всъщност, са миналото на тези звезди, защото на светлината й трябват много години, за да стигне до нас. Общо взето, измервали сме разстоянието триизмерно, а времето двулинейно. Като начало и край. Дори религиите са определяли точната дата на сътворението на света, представяш ли си? Нищо не сме знаели за парадокса на спиралата, за серпентината на възможностите, за нивата на съзнание, за различните реалности, макар и в онези безпросветни времена да е имало някакви „жокери“ — дори тогава времето е текло с различна скорост насън и в будно състояние, например.

— Опрости малко, че започнах да ти губя нишката на мисълта — каза Адам.

— Няма нищо сложно, просто тук не се нуждаем от условностите на земните хора, за да измерваме нещо, което така или иначе не съществува. Да, познаваме всички съществували някога календари и системи за летоброене, дори ги използваме за обозначаване на отминалите периоди, както може би си забелязал от ровенето ти из историческите файлове. Но всичко това е условно. Ако имаме някаква единица, с която все пак да измерваме отрязъците от време, то тя е свързана с биологичното функциониране на обитателите на Станцията или с така наречените цикли.

— Какви са тези цикли?

— 01 управлява живота ни в цикли на сън и будно състояние, които непрекъснато се редуват. Предполагам, че е свързано по някакъв начин с работата на наноботовете в телата ни и с поддържането на вечната ни младост. Престоите в Симулацията се водят за сънно състояние, ето защо те могат да продължават максимум един цикъл. Ако трябва да използвам термина часове, цикълът се равнява на 86,5 земни часа. Не ме питай защо, тъй като не мога да ти отговоря на този въпрос. Предполагам, че учените са го програмирали така, преди да заминат. На Земята си се ръководехме от обичайната смяна на деня с нощта, но тук нямаме такива, а тялото ни се нуждае от периоди на покой, за да се възстановява и подмладява. Затова смятам, че са изобретени циклите. Те не съвпадат при различните обитатели, за да имаме постоянно будни хора на Станцията. Разбира се, кратката дрямка, когато си уморен, не се брои, истинското състояние на сън е много по-дълбока стаза. Можеш да я прекараш в Симулацията, но ако не ти се занимава с възстановяване след това, можеш да я прекараш и завит през глава в леглото.

— Това значи ли, че…?

— Точно така! Дори най-тежките случаи като теб, които са преживели силни психически травми в Симулацията, задължително се възстановяват напълно, след като изкарат един сънен цикъл. Нашата роля, с въвеждащия психолог и Николай, бе просто да направим будния ти цикъл по-малко стресов след излизането ти от Симулацията.

— Но, аз съм буден от… колко стана вече?

— М-да, съвсем скоро ти привършва цикъла — отбеляза Юлия. Усмихна се лукаво и добави:

— Затова, ако искаш да си припомниш и най-приятния аспект от нашата връзка, време е да си гаврътнеш виното и да отиваме у нас!

Двамата пресушиха чашите си на екс, хванаха се за ръце и се отправиха към изхода на „ресторанта“, където ги очакваше асансьорът.