Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Някои предпочитат личното внимание, затова имаме асистенти по релаксацията, — уточни Юлия — а други се задоволяват с автоматичната система. Всъщност, всеки си има строго индивидуална процедура за релаксация. Ти, например, предпочиташ музика и цветове в комбинация, която има релаксиращо действие върху теб самия и върху никой друг. Рядко прибягваш до асистентите.

— И как става самото творене на Симулации?

— Достатъчно е само да си представиш Сюжета, за да бъде записан — отговори му Юлия. — Е, невинаги се получава от първия път, понякога се налага той да бъде продължаван в няколко сеанса, докато получи своята цялост. След това идва ред на дизайнерите като мен. Избираме си да работим върху даден Сюжет и визуализираме обстановката в най-малките детайли. Това също става под лека хипноза след контролирана релаксация. Понякога са нужни повече от един дизайнер за даден Сюжет. Изключително важно е творецът да има личен опит или спомени, свързани с епохата на Сценария. Процедурата изважда тези образи от подсъзнанието, за да ги включи в оформянето на Декора. Естествено, цялото компилиране и всички математически операции се извършват от 01. Ние просто имаме свободата да творим върху каквото намерим за добре, като идея.

— Колко Сюжета съм създал досега? — поинтересува се Адам.

— Може би са около 1500 — каза му Юлия, плюс или минус стотина. Имаш и десетки други за довършване, които само си започнал. Но не бързаме за никъде.

— Еха! Честно да ти кажа, представях си го по съвсем различен начин! Както и да е, значи трябва да си свързан с епохата на Сценария по някакъв начин, така ли? За да направиш по-яка Симулация?

— Е, да, за предпочитане е пред това да я познаваш от други Симулации или от документалните файлове, но това също помага. Ето защо такива като нас, които сме от Старата епоха преди Промяната, са особено ценни за изграждането на реалистични Симулации, свързани с онази епоха.

— Нима умовете ни съхраняват всички детайли? — попита Адам.

— Нямаш представа колко големи са възможностите на подсъзнанието, Адаме! Всъщност, това е основното, на което разчитаме в творческия процес. Примерно, ако сега те хипнотизирам и ти кажа заглавието на книга, която си чел преди много години, след което ти посоча и конкретна страница от нея, ти ще ми я зачетеш, все едно продължава да е отворена пред очите ти! И не само това — ще можеш в детайли да ми опишеш цялата обстановка, която те заобикаля. Периферното ти зрение ще е запечатало и складирало дори най-малките подробности от мястото, в което си се намирал тогава. Същото важи за останалите сетива: слух, обоняние и т.н. Именно тези неща правят Симулациите толкова реалистични!

— Ами Симулациите от предишни епохи, в които не сме били родени? Или от места, които никога не сме посещавали? Въвеждащият психолог спомена, че доста хора предпочитат Средновековието и Рим за своите Сценарии. Как ги правим да изглеждат реалистични?

— В такъв случай се изисква Творецът да е много добре запознат с епохата, Адаме! Първо изучаваш средата в специален период на обучение — предимно чрез релаксация и подсъзнателни програми, с цел да възприемеш максимално количество данни за кратко време, и едва когато си готов, можеш да започнеш да твориш Сценария. Имай предвид, че участниците до голяма степен запазват автономността на своите избори, така че от теб се изисква основно да разиграеш главните Събития, които им предстои да изживеят, подобно на катаклизма от „Аварията“, а аз и другите дизайнери, избрали да работим върху твоя Сюжет, се заемаме с достоверността на обстановката и на останалите герои извън главните роли.

— Добре, а как става самото съчиняване на историята? Как започва всичко в самото начало? — попита Адам.

— О, ами всеки творец си има ключова фраза, с която задава команда на подсъзнанието си да започне да създава, а след това с вниманието си само го насочва в процеса. Твоята е „Разкажи ми някоя интересна история“ — произнасяш я винаги, преди да затвориш очи в „скафандъра“ — отвърна му Юлия и го погали по бузата.

— Бих ли могъл да пробвам сега?

— Не и преди да си се възстановил от предишната Симулация!

— Окей, коя е следващата точка от вашата туристическа програма, мадам?

— Ами, видяхме как хората от нашия „бранш“ работят, сега да видим и как се забавляват. Сигурно се досещаш, че имаме доста свободно време за убиване — каза му тя.

Докато си пробиваха път през тълпата в коридора към поредния асансьор, Адам реши да зададе някои от въпросите, които не беше успял да обсъди с въвеждащия психолог: